Читать «Посвещаването» онлайн - страница 55

— Не, просто… пътува — отвърна Диана. — Той е по-голям, още не е идвал тази учебна година. Колкото до това, какъв е… ами, готин е. Мисля, че ще го харесаш.

Диана се усмихна.

В очакване да научи нещо повече, Каси погледна към Лоръл, която размаха във въздуха парченце хрускава пържена тиквичка.

— Адам е…

Кори се намеси:

— Да, той е…

Дори Мелани не успяваше да намери точните думи:

— Ще трябва да го видиш — рече тя.

Каси беше заинтригувана.

— Имаш ли негова снимка? — попита тя.

— Всъщност нямам — отвърна Диана, но като видя разочарованието й, добави: — Виж, тук хората имат едно глупаво суеверие за снимките… не ги харесват. Затова и повечето от нас не се снимат.

Каси се опита да си даде вид, че това не й се струва толкова странно. „Като аборигените. Те са убедени, че фотоапаратът ще отнеме душите им. Как е възможно някой да разсъждава по този начин през двайсети век?“

— Но е много сладък — страстно обясняваше Кори.

Сюзан, която току-що беше погълнала обяда си, вдигна поглед и обяви:

— С това тяло.

— И тези очи — добави Лоръл.

— Най-добре е да замълчите — усмихнато рече Мелани. — Диана и без това ще се побърка, докато той се върне.

— Достатъчно побъркана ли ще бъде след това, че да даде шанс на някоя друга? — провикна се Шон.

Момичетата си размениха снизходителни погледи.

— Може би… някога през следващото хилядолетие — отвърна Лоръл тихо.

Мелани, която изглеждаше развеселена, обясни на Каси:

— Адам и Диана дори не забелязват представителите на другия пол. Вече години наред Адам си мисли, че ние останалите сме момчета.

— Което в случая със Сюзан означава, че има доста развинтено въображение — додаде Лоръл.

Сюзан изсумтя и хвърли поглед към плоските гърди на Лоръл.

— А при някои изобщо не му е необходимо въображение.

— Ами ти, Каси? — прекъсна ги Диана, за да предотврати избухването на свада. — Ти остави ли гадже у дома?

— Всъщност, не — отговори Каси. — Имаше обаче едно момче, това лято. Той беше… Той беше някак… — Не искаше да разказва историята си пред Сюзан, затова се спря и рязко смени темата. — Но както и да е. А между другото как мина срещата на Фей и Джефри?

Сюзан, изглежда, не се заблуди от неочаквания въпрос, но не можа да се въздържи и отговори:

— Рибата налапа въдицата — каза тя и се подсмихна. — Сега Фей трябва само да навие макарата.

Звънецът би и разговорът за гаджетата и срещите секна. Но Каси забеляза разнеженото замечтано изражение на Диана, което не слезе от лицето й през целия следобед.

След училище Диана и Каси се прибраха заедно до „Кроухейвън Роуд“. Когато минаваха покрай дома на семейство Хендерсън, чиято къща беше една от най-неподдържаните, Каси забеляза, че Диана хапе устните си. Това беше сигурен знак, че е загрижена за нещо.

Каси си помисли, че знае за какво.

— Нямам нищо против това, че не съм поканена на тържеството на Кори — тихо каза тя и Диана я погледна изненадана. — Наистина. Аз дори не я познавам. Единственият път, когато съм я виждала преди, беше на стълбите отвън с Фей. Какво има? — попита тя, тъй като Диана изглеждаше още по-разтревожена.

— Кори е обядвала с Фей и останалите, когато си дочула разговора им, така ли?