Читать «Посвещаването» онлайн - страница 53

— Какво каза тя? — попита Каси едно от момичетата.

— Не можах да чуя — отвърна тя.

Но всъщност излъга. Беше чула. Просто не разбра значението на думите. Фей беше казала:

— Спечели битката, но ще загубиш войната.

* * *

На обяд Каси се зачуди как досега не е забелязала задната стая на столовата. Но поне проумя защо Диана и приятелите й не бяха видели нея самата. Пред вратата й гъмжеше от ученици. Едни се надяваха да ги поканят вътре, други просто се навъртаха наблизо. Тълпата препречваше гледката от общото помещение.

Ясно беше защо тази стая е любимо сборно място. На стената беше окачен телевизор, макар че шумът пречеше да се чува звукът му. Имаше дори микровълнова печка и машина за сокове. Когато влезе и седна до Диана, Каси усети в гърба й да се впиват завистливи погледи.

Мелани и Лоръл също бяха там. Както и Шон — дребното момче с лукавото лице, което я накара да отиде при директора. Там беше и онзи с рошавата руса коса и леко кривогледите синьо-зелени очи един от братята Хендерсън. Каси се опита да не го гледа разтревожено, а Диана му кимна и каза:

— Това е Кристофър Хендерсън. Крис, кажи здрасти. Това е Каси. Ти откара белия й Заек.

Русото момче се обърна и я загледа отбранително.

— Не съм го докосвал. Дори не съм го виждал?

Диана и Мелани се спогледаха.

— Крис — рече Диана, за какво говориш?

— За зайчето на това маце. Не съм го взимал. Не си падам по малки пухкави животинки.

Диана го зяпна за миг, после поклати глава.

— Яж си обяда, Крис. Забрави!

Момчето се намръщи, сви рамене и се обърна към Шон.

— Значи, има една група, казва се „Холера“, и те имат нов албум…

— Но все някой е докарал колата ми — колебливо се намеси Каси.

— Той го направи — рече Лоръл. — Просто понякога си губи паметта. Обаче знае всичко за музиката.

Каси забеляза, че Шон тук се държи по съвсем различен начин, в сравнение с онзи ужасен ден при шкафчетата. Беше извънредно учтив, изглеждаше, сякаш няма търпение да услужи някому, и непрестанно предлагаше да донесе разни неща вместо момичетата. Те, от своя страна, се отнасяха към него като към малко досаден по-малък брат. Двамата с Лоръл бяха единствените ученици от по-долните класове, с изключение на нея самата.

Няколко минути по-късно на вратата се появи една ягодовочервена глава. Сюзан се огледа.

— Дебора е наказана, а Фей има някаква работа навън, затова ще ям тук — обяви тя.

Диана вдигна поглед.

— Добре — рече тя с равен глас, после добави: — Това е приятелката ми Каси. Каси, това е Сюзан Уитиър.

— Здравей — каза Каси, опитвайки се да звучи нехайно.

Последва изпълнен с напрежение миг. След това Сюзан извърна към нея яркосините си очи.

— Здравей — каза тя най-накрая, седна и започна да вади едно след друго разни неща от плика с обяда си.

Каси я погледна, после хвърли бърз поглед към Лоръл. След това се обърна към Диана и повдигна въпросително вежди.

Чу се шумолене на найлон, когато Сюзан извади и последния продукт от плика си, последвано от пронизителния писък на Лоръл.