Читать «Посвещаването» онлайн - страница 52

На практика всички, които минаваха покрай тях, искаха да си побъбрят с Диана, а онези, които нямаха какво да й кажат, се спираха наблизо само за да я слушат.

Каси наблюдаваше как Диана разговаря с всички тях. Момчетата я молеха да излезе с тях на среща, но тя ги отпращаше с усмивка. Някои хвърляха тревожни погледи към Каси, но никой не се отдръпна и не й каза нищо гадно. Явно Диана имаше силата да противодейства дори на Фей.

Най-накрая, няколко минути преди звънеца, Диана се отдръпна от тълпата и изпрати Каси до часа й по английски. Тя не само влезе с нея в стаята, но дори седна на съседния чин и се заприказва с нея, без да обръща внимание на всички, които ги зяпаха.

— Тази седмица трябва пак да си направим парти с пица — каза тя с ясен, убедителен тон. — А и с Лоръл обсъждахме как да пренаредим стаята ти, ако все още имаш такова желание. Освен това наистина мисля, че трябва да се прехвърлиш в моя клас по история. Той е последния час и госпожа Ланинг е чудесна…

Диана продължаваше да говори и сякаш не забелязваше присъствието на останалите от класа. Но Каси усещаше как в гърдите й нещо бълбука като газирана напитка в бутилка. Момичетата, които миналата седмица й бяха обръщали гръб и я бяха подминавали, сега лакомо поглъщаха казаното от Диана, кимайки, сякаш са част от разговора.

— Е, май е най-добре да тръгвам, ще се срещнем в единайсет и петнайсет за обяд — рече Диана.

— Къде? — попита Каси, която почти изпадна в паника, когато Диана се изправи.

Чак сега осъзна, че така и не беше виждала нито Диана, нито Лоръл или Мелани, в обедната почивка.

— О, в столовата. Зад стъклената врата. Наричаме я задната стаичка. Ще я намериш — каза Диана.

Момичетата около Каси се спогледаха удивено. Когато Диана си тръгна, едно от тях заговори Каси:

— Ще обядваш в задната стаичка? — попита то завистливо.

— Явно — разсеяно отвърна Каси, наблюдавайки Диана.

— Но… — Момичетата отново си размениха погледи.

— Ти в клуба ли си? — попита друго.

Каси се почувства неудобно.

— Не… не съвсем. Просто съм приятелка на Диана.

Последва мълчание. Момичетата като че ли се поуспокоиха, макар все още да изглеждаха озадачени.

Каси едва ги забелязваше. Гледаше вратата и момичето, което влезе точно когато Диана стигна до нея.

Фей също изглеждаше великолепно тази сутрин. Буйната й черна коса блестеше, бледото й лице беше леко поруменяло. Устните й, подчертани от някакво червило с цвят на горски плодове, изглеждаха по-чувствени от всякога. Носеше червен пуловер, който следваше всяка извивка на тялото й.

Фей спря на вратата, препречи изхода и двете с Диана се взряха една в друга. Размениха си дълги преценяващи погледи, присвитите черни очи срещнаха зелените. Нито една от двете не каза нищо, но въздухът между тях всеки момент щеше да запука от натрупаното електричество. Каси почти усещаше двете силни воли, борещи се за надмощие. Най-сетне Фей се отмести настрана, но затова пък изпрати Диана с ироничен тържествен жест, изразяващ повече презрение, отколкото учтивост. И докато Диана минаваше покрай нея, Фей й каза нещо през рамо, без да я погледне: