Читать «Посвещаването» онлайн - страница 51

— Ами, предполагам, че донякъде причината е в това, че се опитваш да откриеш доброто у всеки — отвърна Каси. — Навярно хората не могат да устоят на това. И това, че не си суетна и наистина те интересува какво ти казват другите… а може би и заради факта, че си най-красивото създание, което съм виждала през живота си.

Диана избухна в смях.

— Съжалявам, че си израснала край толкова грозни хора — рече тя шеговито. После стана сериозна, отново се загледа през прозореца и се заигра с шнура на завесите. — Но знаеш ли… — В тона й прозвуча някакво неудобство. После се обърна към Каси, а очите й бяха толкова яркозелени, че тя затаи дъх. — Знаеш ли, странно е, че и двете си мечтаем да имаме сестри, а нито една от нас си няма. Още откакто те видях в онази сграда… ами, чувствам се, сякаш наистина си ми по-малка сестра. Звучи налудничаво, но е истина. — На Каси не й се стори налудничаво. Откакто бе зърнала Диана за пръв път, усещаше, че двете някак са свързани. — И… не знам, имам усещането, че мога да говоря с теб. Дори повече, отколкото с Мелани или Лоръл, въпреки че се познаваме съвсем отскоро. Имам чувството, че ти някак ме разбираш и че… мога да ти се доверя.

— Можеш — рече Каси тихо, но толкова пламенно, че сама се изненада от себе си. — И аз не знам защо, но можеш да ми се довериш, независимо от всичко.

— Така че, ако искаш… — Диана леко се намръщи и прехапа устни, все още загледана надолу, диплейки смутено завесата. — Ами… мислех си, че навярно можем да бъдем като сестри. Все едно да се осиновим една друга. Така аз ще си имам по-малка сестра, а ти по-голяма. Но само ако искаш — добави припряно и отново вдигна поглед.

„Дали искам?“ Проблемът на Каси беше, че не знаеше как да постъпи — да се хвърли на врата на Диана, да затанцува из стаята или да избухне в смях, а може би и в сълзи.

— Би било хубаво — успя да отвърне накрая. Сетне, с преливащо от щастие сърце, срещна открито погледа на Диана. — Наистина, би било чудесно.

— Тази сутрин изглеждаш по-добре, мамо — каза Каси.

Майка й, седнала на края на леглото си, й се усмихна.

— Беше лош грип, но вече съм по-добре — каза тя. — А ти… ти изглеждаш по-щастлива, миличка.

— Така е — отвърна Каси и бързо целуна майка си по бузата. „Направо не можеш да си представиш колко съм щастлива.“

Днешният ден беше почти толкова вълнуващ, колкото и първия й ден в новото училище. „Не ме е грижа, дори всички останали да ме мразят — каза си тя. — Важното е, че Диана ще бъде там.“ Дори само като се сетеше за това, всичко останало преставаше да има значение.

Този ден Диана изглеждаше особено красива — носеше зелено велурено яке, обточено със синя коприна над избелели почти до бяло джинси. На врата й висеше медальон с един-единствен камък със синьо-бял млечен блясък. Каси се чувстваше горда само от факта, че върви до нея.

Освен това забеляза нещо странно по коридорите на училището. Беше й трудно да направи и три стъпки, без някой да ги спре.

— О, здрасти, Диана… имаш ли минутка?

— Диана! Толкова се радвам да те видя…

— Диана, не бъди толкова жестока. Няма ли поне да си помислиш да прекараме заедно уикенда? — Това го каза някакво момче.