Читать «Посвещаването» онлайн - страница 50

— Това е просто отвара от лечебни треви и еликсир от кристали против настинка — тихо каза тя на госпожа Блейк и гласът й прозвуча някак успокояващо.

Майката на Каси се поколеба за миг, после посегна да вземе чашата. Отпи от чая, после вдигна поглед и се усмихна на момичето. Каси усети топлина отвътре.

Дори старческото лице на баба й разцъфтя в усмивка при вида на Диана, докато двете момичета вървяха по коридора към стаята на майка й.

— Сигурно е чудесно да имаш такава баба — рече Диана. — Навярно знае много древни истории.

Каси почувства облекчение. Беше се опасявала, че Диана ще види само бенката, прегърбеното тяло и твърдата посивяла коса.

— Да, наистина е страхотна — отвърна тя и се зачуди как се бяха променили собствените й чувства към баба й след първия път, когато я видя на прага на къщата. — И е хубаво, че най-накрая имам възможност да я опозная, понеже тя е единствената ми жива роднина. Всичките ми други баба и дядовци са починали.

— И моите — каза Диана. И мама също. Тъжно ми е, защото винаги съм искала да имам по-малка сестра, но мама е починала в годината, когато съм се родила, а татко никога не се ожени повторно.

— И аз съм си мечтала за сестра — промълви Каси.

Последва мълчание, после Диана каза:

— Стаята ти е красива.

— Да — отвърна Каси и огледа масивните лъскави мебели, тежките драперии и големите кресла. — Красива е, но е като музей. Ето там са всичките ми неща. — Тя посочи купчината вещи в ъгъла. — Опитах се да ги подредя наоколо, но се боях да не одраскам или да не счупя нещо.

Диана се разсмя.

— Аз не бих се притеснявала. Тези мебели са оцелели през последните триста години, ще издържат още малко. Трябва просто така да подредиш стаята си, че нещата ти да пасват на тези тук. Може да опитаме следващия уикенд. Сигурна съм, че Лоръл и Мелани също ще искат да ни помогнат. Ще бъде забавно.

Каси си спомни светлата, изпълнена е хармония стая на Диана и усети прилив на надежда. Ако собствената й спалня изглеждаше поне наполовина толкова хубаво, щеше да бъде щастлива.

— Ти си много добра с мен — избъбри тя, след което примигна и притисна с длан челото си. — Знам колко тъпо звучи, но е истина. Правиш толкова много за мен и не получаваш нищо в замяна. И… аз просто не разбирам защо искаш да го правиш.

Диана гледаше през прозореца към океана, който се надигаше на талази и блестеше, отразявайки лазурното ясно септемврийско небе.

— Казах ти — отговори момичето и се усмихна. — Мисля, че ти си мила. Проявила си добрината да помогнеш на Сали и е било смело от твоя страна да се противопоставиш на Фей. Възхищавам ти се за това. Пък и — добави Диана, свивайки рамене — харесва ми да бъда добра с хората. Не е вярно, че не получавам нищо в замяна. Дори винаги се чудя защо другите са толкова мили с мен.

Каси я погледна — приятелката й седеше до прозореца и слънчевата светлина я обливаше, оформяйки ярък ореол около нея. Светлата й коса сякаш в действителност сияеше и профилът й беше съвършен като деликатно изваяна камея. Нима Диана наистина не знаеше отговора на въпроса си?