Читать «Посвещаването» онлайн - страница 49

— Тук, на „Кроухейвън Роуд“, всички се познаваме — обясни Диана. — Виждаш ли, там е къщата на Лоръл, а следващата е на Фей. Всички, които сме израснали тук, някак се поддържаме заедно. Всичко ще бъде наред.

— Поддържате се заедно? — Една странна мисъл мина през ума на Каси.

— Да. — Гласът на Диана беше преднамерено безгрижен. — Имаме си нещо като клуб…

— Клубът? — Каси беше толкова отвратена, че я прекъсна. — Нима… и ти си в него? Ти и Лоръл, и Мелани?

— Аха — отвърна Диана. — Ето я и твоята къща. Ще ти се обадя утре… може дори да ти дойда на гости. Какво ще кажеш в понеделник заедно да отидем на училище… — Тя спря, щом зърна изражението на лицето на Каси. — Какво има, Каси? — попита нежно.

Каси клатеше глава.

— Не знам… да, всъщност знам. Разказах ти, че чух какво си говорят Фей и Сюзан, и Дебора, така започнаха всичките ми неприятности. Чух какви ги разправят и знам, че и те са в този клуб. Беше толкова ужасно… не разбирам как е възможно и ти да членуваш в подобно нещо заедно с тях.

— Не е каквото си мислиш… — Нежният глас на Диана заглъхна. — Но не бих могла да ти обясня добре. Едно ще ти кажа — не съди за клуба по постъпките на Фей. Въпреки че Фей си има и добри страни, ако се вгледаш.

На Каси й хрумна, че ще й трябва електронен микроскоп, за да ги открие. След това сподели мисълта си на глас.

Диана се разсмя.

— Не, наистина. Познавам я от бебе. Тук всички се знаем от край време.

— Но… — Каси я погледна разтревожено. — Не се ли боиш от нея? Не се ли притесняваш, че може да ти стори нещо ужасно?

— Не — отговори й Диана. — Не се притеснявам. Освен това тя… даде нещо като обещание да не го прави. А пък и… — Диана погледна Каси почти извинително — недей да ме мразиш, но Фей ми е първа братовчедка. — Каси зяпна. — Тук горе повечето сме братовчеди — тихо рече Диана. — Понякога втори или трети, но повечето сме по-близки. Ето малко от билковия чай, който Лоръл ми направи през лятото — добави тя и пъхна нещо в ръката й. — Пийни малко от него, ако напоследък ти е било трудно да заспиваш. Трябва да ти помогне. Ще се видим утре сутрин.

* * *

Когато на сутринта Диана се появи на прага, косата й беше прибрана в дълга красива френска плитка. Висеше като свилен пискюл. Носеше торбичка от тензух с приятно ухаещи сухи листа.

— Нали ми каза, че майка ти е болна от грип, затова й донесох малко чай. Помага при кашлица и треска. Ти опита ли онзи, който ти дадох снощи?

Каси кимна.

— Направо не мога да повярвам. Заспах на мига и се събудих чак на сутринта, чувствам се чудесно. Какво имаше в него?

— Ами, със сигурност има стрита котешка трева — обясни Диана и се усмихна на реакцията на Каси. — Не се тревожи, при хората ефектът не е като при котките. Просто успокоява.

Това ли беше правила Диана първата сутрин, когато Каси я видя? Беше правила някакъв чай? Каси не смееше съвсем да си признае, че е шпионирала приятелката си, но остана поласкана, че Диана е приготвила билки за майка й.