Читать «Посвещаването» онлайн - страница 48

— Някога ползвате ли… ъ, майчина билка за салатите? — колебливо попита Каси, докато миеше листата.

Радваше се, че има с какво да помогне. Тези момичета бяха толкова умни, толкова знаещи, толкова земни, че отчаяно искаше да им направи добро впечатление.

Лоръл се усмихна и кимна.

— Да, но човек трябва да внимава да не яде твърде голямо количество, защото може да се обрине. Майчината билка е подходяща за други неща — от нея става хубава отвара при ухапвания от насекоми и страхотно любовно… — Лоръл внезапно замълча и смутено продължи да кълца зеленищата.

— Ето, динката е готова. Добре е да се ядат съвсем пресни зеленчуци, нали знаеш — бързо добави тя, — защото са по-вкусни и все още са изпълнени с живот от Майката Земя.

Каси предпазливо погледна към момичето. Може би Лоръл не беше съвсем с ума си. Изпълнени с живот от Майката Земя? Но тогава ненадейно си спомни за деня, когато се облегна на червения гранит и усети туптенето дълбоко вътре в него. Всъщност, когато си помисли, че го усеща. Защо тогава да не можеш да си втълпиш, че свежите растения са изпълнени с живот?

— Добре, можеш да кажеш на Ди и Мелани, че сме готови. Аз ще извадя чиниите — каза Лоръл.

Каси се върна в просторната дневна. Мелани и Диана бяха потънали в разговор и не видяха, че тя е зад тях.

— … прибираш я като улично кученце. Винаги така правиш — говореше Мелани и Диана я слушаше със скръстени ръце. — Но какво ще стане после…?

Тя замълча, Диана забеляза Каси и я докосна по ръката.

— Готово е — каза Каси.

Чувстваше се неудобно. За нея ли говореха? Нея ли наричаха улично кученце? Но не Диана беше казала това, а Мелани. Каси си каза, че не я интересува какво мисли Мелани.

Докато хапваха от салатата, Мелани я наблюдаваше, но в хладните й сиви очи нямаше враждебност. Те бяха само… замислени. После пристигна пицата и Каси се възхити на лекотата, с която трите момичета бъбреха и се смееха с момчето, разнасящо доставките. То така се впечатли от Мелани, че направо се самопокани да влезе, но Диана през смях му затръшна вратата.

После Мелани им разказа няколко забавни истории от пътуването си до Канада през лятото и Каси почти забрави за предишните й думи. Беше толкова приятно да води спокоен приятелски разговор и да не се чувства изолирана. Да бъде в този дом, да гледа как Диана й се усмихва… Все още не й се вярваше, че е истина.

Когато се приготвяше да си тръгва, Каси напълно се слиса. Диана й връчи спретната купчинка чисти дрехи — по сивия й пуловер нямаше и следа от сажди, и каза:

— Ще те изпратя до вас. Не се притеснявай за колата на баба си. Ако ми дадеш ключовете, ще кажа на Крис Хендерсън да я докара до къщата ви.

Каси тъкмо й подаваше ключовете и застина.

— Хендерсън? Нали не искаш да кажеш… че говориш за един от братята Хендерсън?

Диана се усмихна, докато отключваше хондата си.

— Значи си чула за тях. Крис е готин, наистина, просто е малко див. Не се тревожи.

Когато потеглиха, Каси се сети, че онзи, който беше подхвърлял раницата й, се казваше Дъг, а не Крис. Но въпреки това се безпокоеше.