Читать «Посвещаването» онлайн - страница 47

Каси затаи дъх.

— Така ли? — прошепна тя.

— Да — твърдо заяви Диана, все още загледана нанякъде. — Да, така е. Въпреки всичко. — После изражението й се промени и тя погледна Каси. — Можеш да се обадиш на майка си от този телефон. — Тя кимна към апарата. — Аз ще сляза долу и ще поръчам пицата.

И Диана излезе от стаята.

9

Двете момичета, които дойдоха на гости, се казваха Лоръл и Мелани. Лоръл беше онази, която Каси беше видяла в библиотеката заедно с Диана. Като я огледа отблизо, забеляза, че е много слаба, със светлокестенява коса, дълга почти колкото тази на Диана, и красиво като на фея лице. Беше облечена с рокля на цветя и обута с розови кецове.

— Пицата е вегетарианска, нали? — попита тя, затваряйки с крак вратата, тъй като в ръцете си носеше камара пластмасови кутии. — Не си поръчала някоя голяма пеперони, надявам се?

— Никакво месо — увери я Диана и отново отвори вратата, за да пусне вътре другото момиче, стоящо търпеливо на прага.

— О… извинявай! — викна Лоръл, вървейки към кухнята. — Нося продукти за салата.

Диана и другото момиче се обърнаха и в един глас викнаха:

— Без тофу!

— Само зеленища — долетя отговорът на Лоръл. Диана и новата й гостенка се спогледаха с облекчение.

Каси се бореше със срамежливостта си. Момичето беше по-голямо от нея, високо, красиво и изискано. Гладката й кестенява коса беше прибрана назад с диадема, а сивите й очи бяха хладни и преценяващи. Сякаш я наблюдаваше през някакви очила.

— Това е Мелани — представи я Диана. — Тя живее на нашата улица, на Номер 4. Мелани, това е Каси Блейк, тя току-що се е нанесла на Номер 12. Госпожа Хауард й е баба.

Замислените сиви очи се обърнаха към Каси, после Мелани кимна.

— Здрасти.

— Здрасти — отвърна й Каси, доволна, че се беше изкъпала, и надявайки се, че дрехите на Диана не изглеждат нелепо върху тялото й.

— Мелани е нашият мозък — мило каза Диана. — Тя е потресаващо умна. И знае всичко за компютрите.

— Не всичко — намеси се Мелани, без да се усмихва. — Понякога ми се струва, че нищо не знам. — Тя погледна Диана. — Знаеш ли, дочух някакви слухове за Каси и Фей, но никой не иска да ми каже повече.

— Знам. Едва днес разбрах за това. Може би съм се откъснала от онова, което наистина се случва в училище, но поне ти трябваше да ми кажеш, щом си дочула нещо.

— Не можеш да водиш всички битки, Диана.

Диана просто я погледна, после леко поклати глава.

— Каси, защо не отидеш да помогнеш на Лоръл със салатата? Тя ще ти хареса, на твоите години е.

Лоръл стоеше пред плота в кухнята и режеше зеленчуци.

— Диана ме помоли да ти помогна.

Лоръл се обърна.

— Хубаво! Можеш да измиеш овчарската торбичка ей там, съвсем прясна е, затова вероятно по нея пълзят всякакви животинки.

Овчарска торбичка ли? Каси несигурно огледа няколкото купчини зеленина. Нима трябваше да знае кое какво е?

— Ъ-ъ… това ли е? — попита, вдигайки тъмнозелено триъгълно листо, белезникаво отдолу.

— Не, това е бяла лобода. — Лоръл посочи с лакът към сноп дълги, тънки растения. — Това е овчарската торбичка. Но всъщност можеш да измиеш и двете.