Читать «Посвещаването» онлайн - страница 46

— Древногръцки богове. Или богини, по-точно. Това е Афродита — богинята на любовта. Виждаш ли купидоните и гълъбите около нея?

Каси се взря в жената на картината — беше се изтегнала на нещо като диван, изглеждаше красива и отпусната. Нещо в позата й… или пък оголената й гръд й напомни за Сюзан.

— А тази е Артемида. — Диана застана пред друго изображение. — Тя е богинята на лова. Никога не се омъжила и ако някой мъж я зърнел да се къпе, насъсквала кучетата си да го разкъсат.

Девойката на репродукцията беше слаба и гъвкава, със загорели ръце и крака. Беше коленичила и се прицелваше с лък. Тъмната й коса падаше на тежки вълни по гърба й, а изражението на лицето й беше предизвикателно. „Дебора понякога изглежда така“ помисли си Каси, а после се вгледа в последната картина и ахна.

— Тази коя е?

— Това е Хера, кралицата на боговете. Тя е можела да бъде доста… ревнива.

Каси можеше да се обзаложи, че е така. Младата жена беше висока и горда, с властни черти. Но всъщност вниманието на Каси грабнаха очите й. Те като че ли блестяха от картината и излъчваха страст, воля и заплаха. Като приклекнала хищна котка в джунглата…

Треперейки неконтролируемо, Каси обърна гръб на изображението.

— Добре ли си? — попита я Диана.

Каси кимна и преглътна. Сега, когато беше в безопасност, всичко сякаш се връщаше. Не само събитията от последния ден, но и от цялата изминала седмица. Всичката болка, всичките унижения. Провесената в шкафчето й кукла, сцената в столовата. Гумената змия. Играта на пиян морков с раницата й…

— Каси? — една ръка докосна рамото й.

Каси не издържа, обърна се и се хвърли в прегръдките на Диана, избухвайки в плач.

— Всичко е наред. Всичко ще бъде наред, наистина. Не се тревожи…

Диана я прегърна и я потупа по гърба. Всички сълзи, които Каси се беше въздържала да пролее пред майка си или баба си, сега бликнаха навън. Тя се вкопчи в Диана и захлипа като малко дете.

Чувстваше се като в спомените, които я връхлетяха в библиотеката. Сякаш отново беше на седем и майка й я успокояваше. Диана някак успя да я накара да повярва, че всичко ще се оправи.

Най-накрая спря да хлипа и вдигна глава.

— Знаеш ли — каза Диана и й подаде хартиена кърпичка, — защо не останеш за вечеря? Татко ще се върне късно… той е адвокат. Мога да извикам още две приятелки и да си поръчаме пица. Какво ще кажеш?

— О… страхотно — отвърна Каси и прехапа устни. — Направо страхотно.

— Можеш да облечеш тези дрехи, докато твоите съхнат, макар че сигурно ще са ти малко големи. Слез долу, когато си готова. — Диана замълча, смарагдовите й очи се спряха на лицето на Каси. — Има ли нещо?

— Не… не, но… — Каси се запъна и после гневно поклати глава. — Просто… защо си толкова мила с мен?

Все още всичко й се струваше като сън.

Диана се вгледа в нея за минута, после в очите й проблесна усмивка.

— Не зная… смятам, че ти самата си мила и го заслужаваш. Ако искаш, мога да се помъча да бъда гадна. — Каси отново поклати глава и усети как устните й се разтягат в усмивка. — И… — Диана гледаше някъде над нея, ясните й зелени очи изглеждаха замислени. — Ние всички сме сестри, знаеш ли?