Читать «Посвещаването» онлайн - страница 45

Тя изчезна и Каси остана втренчена в затворената врата. Погледна към леко замъгленото от парата огледало, после към ваната. Цялото тяло я болеше и я тресеше. Мускулите й трепереха от напрежение. Горещата, сладко ухаеща вода изглеждаше чудесна и когато влезе във ваната, тя я обгърна и Каси неволно въздъхна от блаженство.

О, беше толкова приятно. Перфектно. Полежа така, наслаждавайки се на топлината, която се просмукваше в костите й, и на лекото ухание на цветя, изпълващо дробовете й. Водата като че ли отми и умората й и я освежи.

Взе гъбата и свали мръсотията от лицето и тялото си. Когато най-сетне излезе от ваната и се загърна в голямата бяла мъхеста хавлия, вече беше чиста, стоплена и напълно отпусната, нещо, което не беше усещала от седмици. Все още не можеше да повярва в реалността на всичко, което й се беше случило, но се почувства изпълнена със светлина.

Банята беше старомодна, но не и грозна. Дори беше очарователна с красивите кърпи, бурканчетата с разноцветни соли за вана и купите с нещо, което приличаше на изсушени цветя.

Обу меките бели чехли, които Диана й беше оставила, и излезе в антрето.

Вратата отсреща беше открехната. Каси колебливо почука и я отвори. Спря се на прага.

Диана седеше на перваза на прозореца с глава, наведена над сивия й пуловер, който лежеше в скута й. От перваза висяха прозрачни кристали. Когато слънчевата светлина се пречупваше в триъгълните им стени, те хвърляха в стаята отблясъци с цветовете на дъгата — лилави, зелени и яркооранжеви. Отраженията им се плъзгаха по стените, танцуваха по пода, по ръцете и косите на Диана, сякаш седеше в центъра на калейдоскоп. „Значи, затова прозорецът искреше“, каза си Каси.

Диана вдигна поглед и се усмихна.

— Влез. Тъкмо почиствах саждите от пуловера ти.

— О, той е кашмирен, няма да е лесно…

— Знам. Всичко ще бъде наред.

Диана взе отворената на перваза книга и я прибра в големия шкаф до стената. Каси забеляза, че заключи вратичката, сетне излезе с пуловера.

Каси любопитно погледна към перваза на прозореца. Никъде не видя препарат за петна. Само пакетче с изсушени цветя и колекция камъчета.

Стаята беше хубава. Старинни мебели и модерни вещи бяха съчетани умело, сякаш тук миналото и настоящето битуваха в хармония.

Драперията на леглото беше бледосиня, с нежни шарки на виещи се цветя, лека и ефирна. По стените вместо плакати от филми и снимки на кинозвезди висяха черно-бели репродукции. Мястото изглеждаше… стилно. Елегантно и артистично, но и удобно.

— Харесват ли ти? Картините?

Каси се обърна и видя, че Диана безшумно е влязла отново в стаята. Кимна, мъчейки се да отговори по някакъв по-интелигентен начин на това момиче, което очевидно стоеше много над самата нея.

— Какво е изобразено на тях? — попита тя, надявайки се, че отговорът не е нещо, което се предполага, че трябва да знае.