Читать «Посвещаването» онлайн - страница 44

Момичето изглежда се стъписа.

— Госпожа Хауард? От Номер 12? И ти живееш при нея?

Страхът жегна Каси. Спомни си реакцията на Джефри, когато той разбра къде живее. Каси щеше да умре, ако и това момиче приемеше новината по същия начин. Кимна отчаяно.

Светлокосата се извърна отново към Фей.

— Тогава тя е една от нас! Съседка! — добави остро, когато веждите на Фей скочиха нагоре.

— Едва ли — отвърна Фей.

— Тя е само наполовина… — започна да казва Сюзан.

— Млъкни! — отряза я Дебора.

— Тя ни е съседка — повтори светлокосото момиче. После погледна към Каси. — Съжалявам, не знаех, че си се нанесла там. Ако знаех — тя хвърли яден поглед към Фей, — щях да намина. Живея в долната част на „Кроухейвън Роуд“, на Номер 1. — И тя прегърна по-здраво Каси. — Хайде. Какво ще кажеш да те отведа у дома? — Каси кимна. С удоволствие щеше дори да скочи през прозореца, ако тя го поискаше. — Забравих да се представя — каза непознатата и се спря на път към стълбището. — Името ми е Диана.

— Знам.

Диана имаше синя хонда „Интегра“. Тя спря до нея и попита Каси дали не иска да вземе нещо от шкафчето си.

Момичето потрепери и поклати глава.

— Защо не?

Каси се поколеба. После й разказа. Всичко.

Диана стоеше със скръстени ръце и тупкаше все по-нервно с крак, докато слушаше историята. Зелените й очи бяха пламнали от възмущение.

— Не се притеснявай за това — каза накрая. — Ще се обадя на пазача да почисти шкафчето ти. Сега обаче трябва да те отведем оттук.

Тя потегли и й предложи да остави фолксвагена.

— Ще се погрижим за колата ти по-късно. — И Каси й повярва. Щом Диана казваше, че ще се погрижи за нещо, значи щеше да го направи.

Докато пътуваха, Каси мълчаливо се взираше в един кичур дълга коса, падащ над ръчната спирачка. Беше като коприна с цвета на слънцето. Или по-точно, на слънцето и луната. За миг някъде далеч в съзнанието й се събуди споменът за нечии други коси, които бяха обагрени в различни нюанси, но когато се помъчи да задържи образа, той й се изплъзна.

Не смееше да докосне кичура, въпреки че й се искаше да усети дали и на допир е като коприна. Вместо това се опита да се съсредоточи и да слуша какво й говори Диана.

— … не знам какво я прихваща Фей понякога. Тя просто не разсъждава. Не съзнава какви ги върши.

Погледът на Каси предпазливо се плъзна по лицето на момичето, тя беше уверена, че Фей знаеше много добре какво прави. Но не каза нищо.

Скоро паркираха пред красивата викторианска къща.

— Хайде — рече Диана и изскочи навън. — Да те почистим, преди да си идеш у дома.

Да я почистят? Разбра какво има предвид Диана, когато я въведе в една старомодна баня на втория етаж. Пуловерът на Каси, ръцете и джинсите й бяха целите в сажди. Косата й беше оплетена. Лицето й беше омазано с чернилка и набраздено от сълзите. Изглеждаше като дете, избягало от военен конфликт.

— Ще ти дам да облечеш някои мои дрехи, докато почистим твоите. А ти можеш да се измиеш тук. — Диана се суетеше наоколо, докато пълнеше с топла вода ваната, стъпила на четири метални лапи с големи нокти, и добавяше в нея нещо със сладък аромат, което правеше богата пяна. Извади сапун, кърпи, шампоан, при това толкова бързо, че Каси се смая. — Хвърли дрехите си навън, като се съблечеш. После можеш да си сложиш това — каза Диана и закачи пухкав бял хавлиен халат на закачалката на вратата. — Добре, готово.