Читать «Посвещаването» онлайн - страница 43

И тя приближи горящата хартия до лицето й. Все още хлипаща, Каси замята глава напред-назад. Огънят беше вече толкова близо, че сълзите й падаха със съскане върху него. Каси вече не можеше да мисли, беше ужасена. Като хванато в капан животно, отчаяно и жалко.

Мъртва, мъртва, мъртва, мъртва…

— Какво правите? Пуснете я… веднага!

Каси не можа да определи откъде дойде гласът. Цялото й същество беше съсредоточено върху огъня. Той се разгоря внезапно и угасна почти мигновено в мека сива пепел. В ръцете на Фей остана само парченце от обгорилата фуния.

— Казах да я пуснете!

Нещо сияйно се приближи до Дебора. Но не сияйно като огъня. Сияйно като слънцето. Или луната, която, пълна, е толкова ослепителна, че можеш да четеш на светлината й.

Това беше тя.

Момичето от жълтата къща, момичето с лъчистата коса. Напълно смаяна, Каси се втренчи в нея, сякаш я виждаше за пръв път.

Непознатата беше висока почти колкото Фей, но по нищо друго не приличаше на нея. Фей беше пищна, а тя — стройна, Фей беше облечена в червено, тя — в бяло. Вместо непокорна черна грива, момичето имаше дълга и права лъскава коса с цвета на светлината, струяща през прозореца.

И разбира се, беше красива, дори по-красива отблизо, отколкото отдалеч. Но хубостта й беше толкова различна от тази на Фей, че беше трудно да ги възприемеш като едно и също нещо. Красотата на Фей беше поразителна, но плашеща. Златните очи на Фей бяха забележителни, но от тях на човек му се искаше да побегне.

А това момиче приличаше на образ от стъклопис. Каси за пръв път зърна очите й, те бяха зелени и чисти, брилянтни, сякаш иззад тях струеше светлина. Нямаше никакъв грим, руменината по бузите й беше естествена.

Гърдите й се повдигаха тежко от възмущение, а гласът й, макар чист и мелодичен, беше изпълнен с гняв.

— Когато Тина ми каза, че е занесла онази бележка, веднага разбрах, че нещо става — каза тя. — Но това е вече прекалено. За последен път ти казвам, Дебора, пусни я!

Мотористката отпусна бавно и неохотно хватката около ръцете на Каси.

— Вижте това… можехте да я нараните — момичето с красивите коси направо беше побесняло. Извади хартиена кърпичка и избърса пепелта и сълзите от лицето на Каси. — Добре ли си? — попита тя нежно. — Каси беше в състояние единствено да я гледа. Сияйното момиче беше дошло да я спаси. Беше като в съновидение. — Изплашена е до смърт — каза то и се обърна към Фей. — Как можа, Фей? Как е възможно да бъдеш толкова жестока?

— Идва ми отвътре — измърмори Фей.

Очите й бяха помръкнали и враждебни. Също като лицето на Дебора.

— А ти, Сюзан… изненадваш ме. Не разбираш ли колко е лошо това? — Сюзан измънка нещо и извърна поглед. — И защо искате да я нараните? Коя е тя?

Непознатата прегърна покровителствено Каси през рамото и гледаше въпросително трите момичета. Никой не й отговори.

— Казвам се Каси. — Гласът й потрепери и тя се опита да го овладее. — Каси Блейк. Преди две седмици се преместих тук. Госпожа Хауард ми е баба.