Читать «Посвещаването» онлайн - страница 41

Отново се обърна към стълбището. Но и там имаше някой. Сега в помещението нахлуваше достатъчно светлина и Каси успя да различи чертите на момичето, което пристъпи към нея.

— Здравей, Каси — поздрави я Фей. — Опасявам се, че Сали не успя да дойде. Но може би пък ние двете можем наистина да си помогнем.

8

— Ти си ми пратила бележката — рече Каси с равен глас.

Фей се усмихна със своята ужасяваща бавна усмивка.

— Някак си не бях уверена, че ще дойдеш, ако я подпиша със собственото си име.

„А аз се хванах — упрекна се Каси. — Явно тя е подучила онази Тина какво да ми каже… и аз налапах въдицата.“

— Харесаха ли ти малките подаръци, които получи? — Очите на Каси се наляха със сълзи. Не намери сили да отговори. Почувства се толкова изтощена, толкова безпомощна… — да не би напоследък да не спиш добре? — продължи Фей с дълбокия си гърлен глас. — Изглеждаш ужасно. Или пък може би сънищата ти те държат будна. — Каси се обърна, за да хвърли бърз поглед зад гърба си. Там имаше изход, но Сюзан го препречваше. — О, още няма да си ходиш — каза Фей. — Дори не си и мечтай да те пусна.

Каси се вторачи в нея.

— Фей, просто ме остави на мира…

— Иска ти се — каза Дебора и се изсмя.

Каси не разбираше какво става. Но тогава забеляза, че Фей държи в ръката си лист хартия. Беше пригладен, но се виждаше, че преди това е бил смачкан. Стихотворението й.

Гневът надви над изтощението й. Ядоса се толкова силно, че за миг, окрилена от яростта, се усети пълна с енергия. Хвърли се разплакана към Фей.

— Това е мое!

Фей се изненада. Залитна назад, избегна Каси и вдигна високо ръката, с която държеше листа, за да не я достигне.

Тогава някой хвана ръцете на Каси зад гърба й и ги стисна.

— Благодаря ти, Дебора — каза Фей леко задъхана. После погледна към Каси. — Явно дори малката бяла мишка може да ни изненада. Трябва да запомним това. Но сега — продължи тя — ще проведем литературно четене. Съжалявам, че обстановката не е по-подходяща, но какво да се прави? В тази сграда преди се провеждаха часовете по естествени науки, но вече никой не идва тук. Не и откакто Дъг и Крис допуснаха малка грешка по време на един опит по химия. Май познаваш братята Хендерсън — трудно е човек да не ги забележи. Добри момчета са, но са малко безотговорни. Без да искат, направиха бомба. — Сега, когато очите на Каси напълно привикнаха със светлината, тя видя, че стаята е опожарена. Стените чернееха от саждите. — Някои хора, естествено, смятат, че тук не е безопасно — продължаваше Фей, — затова държат сградата заключена. Но ние никога не сме позволявали на нещо толкова незначително да ни спира. Тук е уединено. Можем да вдигаме колкото си искаме шум и никой няма да ни чуе.

Дебора болезнено стискаше ръцете на Каси. Тя пак започна да се бори, когато Фей прочисти гърлото си и вдигна листа пред очите си.

— Да видим… „Моите сънища“ от Каси Блейк. Много оригинално заглавие, между другото.

— Нямаш никакво право… — каза Каси, но Фей не й обърна внимание.