Читать «Посвещаването» онлайн - страница 36

Сякаш й намигаше.

Ниското момче я наблюдаваше със странно нетърпеливо изражение. Като че ли изпиваше ужаса й, който му действаше като наркотик.

— Няма ли да се оплачеш? Няма ли да отидеш в кабинета на директора? — попита той.

Гласът му се извиси екзалтирано.

Каси просто го гледаше задъхана.

После рече:

— Да, ще го направя.

Грабна куклата и я откъсна заедно с връвта. Затръшна вратата на шкафчето и се отправи към стълбището.

Кабинетът на директора се намираше на втория етаж. Каси се опасяваше, че ще се наложи да чака, но за нейна изненада, секретарката я въведе в стаята още щом съобщи името си.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

Директорът беше висок и имаше сурово строго лице. Каси разсеяно забеляза, че в кабинета му има камина и той стои пред нея с ръце зад гърба.

— Да — каза тя. Гласът й трепереше. И сега, след като вече беше дошла, не беше уверена, че идеята е добра. — Нова съм тук, казвам се Каси Блейк…

— Знам коя си. — Гласът му беше рязък и груб.

— Ами… — заекна Каси. — Просто исках да съобщя… Вчера видях едно момиче да се кара с друго и да го бута… — Какви ги говореше? — И понеже я видях, тя ме заплаши. Тя участва в онзи клуб, но въпросът е, че ме заплаши. И нямаше да направя нищо, но днес открих това в шкафчето си.

Той взе куклата, държейки я отзад за рокличката с два пръста. Гледаше я, сякаш беше нещо, което кучето му беше изровило в двора. Устните му се извиха по начин, който напомни на Каси за Порша.

— Много забавно — рече той. — И колко уместно.

Каси нямаше представа какво трябваше да означават думите му. Уместно означаваше „подходящо“, нали? Нима беше уместно някой да увесва кукли в шкафчето й?

— Фей Чембърлейн беше — заяви тя.

— О, несъмнено — отвърна той. — Добре съм запознат с проблемите в общуването между госпожица Чембърлейн и другите ученици. Вчера вече бях информиран как си се опитала да бутнеш Сали Уолтман по стълбите…

Каси го зяпна, после избърбори:

— Какво съм направила? Кой ви каза това?

— Струва ми се, че беше Сюзан Уитиър.

— Не е вярно! Никога не…

— Както и да е — прекъсна я директорът. — Наистина смятам, че е по-добре сами да разрешавате проблемите помежду си. Вместо да разчитате на… външна помощ.

Каси продължи да го гледа безмълвно.

— Това е всичко.

Директорът хвърли куклата в кошчето за боклук, където тя изтрополи звучно.

Каси разбра, че е свободна. Нямаше какво друго да направи, освен да се обърне и да излезе.

Закъсня за следващия час. Щом влезе през вратата, всички очи се втренчиха в нея и за миг я обзе паника. Но поне никой не стана и не се премести, когато седна на чина си.

Гледаше учителката, която пишеше някакъв пример на дъската, когато раницата й помръдна. Тя беше на пода до краката й и с крайчеца на окото си Каси видя как черната материя потрепна. Или може би си беше помислила, че я е видяла. Когато се обърна обаче и се вгледа в нея, тя си стоеше неподвижна.

Фантазии…

Но щом отново вдигна поглед към дъската, то се случи отново.

Тя се обърна и пак се загледа в чантата си. Тя не помръдваше. Отново вдигна очи към дъската. Раницата пак помръдна. Сякаш нещо вътре се гърчеше.