Читать «Посвещаването» онлайн - страница 34

— Какво има? Къде е мама?

— Горе е, в стаята си. Не се чувства много добре. Виж, няма нужда да се тревожиш…

Каси забърза по скърцащите стари стъпала към зелената стая. Майка й лежеше в огромно старинно легло. Очите й бяха затворени, а лицето — бледо и леко изпотено.

— Мамо?

Големите черни очи на майка й се отвориха, тя преглътна и се усмихна болезнено.

— Мисля, че е просто грип — каза, а гласът й беше слаб и далечен, сякаш за да подхожда на бледността на лицето й. — Ще се оправя за ден-два, миличка. Как мина училището?

Каси се бореше с желанието си да разпръсне наоколо собствената си мъка. Но майка й си пое с усилие дъх и отново затвори очи, като че ли светлината й причиняваше болка.

Каси заби нокти в дланите си и отговори с равен тон:

— О, добре мина.

— Запозна ли се с интересни хора?

— Ами, може и така да се каже.

Не искаше да притеснява и баба си. Но по време на вечерята, когато тя я попита защо е толкова унила, думите като че ли сами се втурнаха навън:

— В училище има едно момиче… казва се Фей, тя е ужасна. Като Атила в пола. И още през първия си учебен ден я накарах да ме намрази… — И Каси й разказа цялата история.

Когато свърши, баба й остана взряна със замислен поглед в огнището.

— Всичко ще се нареди, Каси — успокои я тя.

„Ами ако не се нареди?“, запита се Каси, но на глас отвърна:

— О, сигурна съм, че ще се нареди.

После баба й направи нещо странно — огледа се наоколо, сякаш някой би могъл да ги подслушва, и се приведе към нея.

— Не, наистина е така, Каси. Знам го. Разбираш ли, ти имаш… изключително преимущество. Нещо много специално… — Гласът й отслабна до шепот.

Каси също се наведе напред.

— Какво?

Баба й отвори уста да каже нещо, но после извърна поглед. Огънят изпука и тя се изправи, за да разръчка дървата с ръжена.

— Какво, бабо?

— Ще разбереш.

Каси се слиса. За втори път този ден чуваше същите думи.

— Бабо…

— Имаш добри сетива за едно нещо — каза баба й с рязък тон. — И два здрави крака. Ето, занеси тази супа на майка си. Цял ден нищо не е хапнала.

Тази нощ Каси не можа да заспи. Или заради преживяното й се струваше, че къщата скърца и хлопа по-силно от обикновено, или наистина се чуваха повече звуци. Каквато и да беше причината, тя се унасяше в сън и после внезапно се будеше. От време на време мушваше ръка под възглавницата си, за да докосне халцедона. Искаше й се да заспи… за да сънува него…

Внезапно Каси се надигна и седна. Сетне стана, босите й крака затупкаха по дървения под, отиде до раницата си и отвори ципа. Едно по едно извади нещата си, които беше събрала по хълма, молив след молив, учебник след учебник. Накрая се загледа в редицата на леглото.

Беше права. Тогава не беше го забелязала, защото беше прекалено уплашена заради заплахата на Фей. Но стихотворението, което написа сутринта и после смачка в яда си, липсваше.

7

Първият човек, когото Каси срещна в училище на следващата сутрин, беше Фей. Тя стоеше заедно с цяла група ученици край един страничен вход, който Каси беше избрала, за да мине незабелязано.