Читать «Посвещаването» онлайн - страница 35

Дебора — мотористката, и Сюзан — напомпаната кукла с ягодовата коса, бяха заедно с нея. Там стояха и русокосите близнаци, които предишния ден вилнееха с ролерите по коридора. Имаше и две други момчета — едното ниско, с колебливо и несигурно изражение и лукава усмивка, а другото високо, с тъмна коса и красиво студено лице. То носеше черни джинси като Дебора и блуза с навити нагоре ръкави и пушеше цигара. „Ник?“, помисли си Каси и си спомни вчерашния разговор на момичетата. „Влечугото?“

Щом ги видя, тя се прилепи до червената тухлена стена и се отдалечи толкова бързо и тихо, колкото беше възможно. Мина през главния вход и забърза за часа си по английски.

Почти виновно посегна и потупа джоба на панталона си. Глупаво беше да го носи, но малкото парче халцедон наистина я караше да се чувства по-добре. Естествено, беше глупаво да си мисли, че й носи късмет, но пък тази сутрин успя да стигне до училище, без да се натъкне на Фей, нали така?

Откри един незает заден чин, в противоположния ъгъл на мястото, където вчера беше седяла Фей. Не искаше това ужасно момиче да я доближава, нито пък да седи зад нея. Сега между тях щеше да има истински щит от хора.

Но изненадващо, още щом седна, наоколо настана някаква суматоха. Вдигна поглед и видя две момичета да се отдалечават. Момчето от съседния чин също се местеше.

Каси застина за миг, дори спря да диша.

„Не се дръж като параноичка. Какво, като се местят. Защо това трябва да има нещо общо с теб?“ Но не можеше да не забележи, че всички чинове около нея останаха празни.

Фей влезе спокойно в стаята, разговаряйки с вдървения Джефри Лавджой. Каси улови погледа й и бързо се извърна.

Не можеше да се съсредоточи върху урока на господин Хъмфрис. Нима беше възможно да разсъждава с толкова много празно пространство около себе си? Вероятно беше просто съвпадение, но въпреки това беше потресена.

Когато се изправи в края на часа, Каси усети нечий поглед върху себе си. Обърна се и видя, че Фей я наблюдава и се усмихва. После бавно й намигна с едното си око.

След като излезе от стаята, Каси се отправи към шкафчето си. Докато нагласяваше комбинацията на кода, някой застана близо до нея и тя с ужас позна момчето с лукавото лице, което сутринта беше видяла с Фей.

Шкафчето му беше отворено, от вътрешната страна на вратичката бяха залепени няколко реклами на фитнес уред, приличащ на гладиатор. Момчето й се хилеше. Върху сребристата тока на колана му, инкрустирана с лъскави, подобни на огледалца камъни, беше гравирано името Шон.

Каси го дари с незаинтересования поглед, който пазеше за малките палави момченца, които гледаше, докато живееха в Калифорния, после отвори шкафчето си.

И изпищя.

Всъщност звукът приличаше повече на задавен хрип, защото гърлото й се беше свило. В шкафчето й се люшкаше кукла, виснала на връв, увъртяна около врата й. Главата й висеше гротескно на една страна. Едното й стъклено синьо око беше отворено, а другото стоеше полузатворено и изглеждаше зловещо.