Читать «Посвещаването» онлайн - страница 33

— Искаш да кажеш, че тя е… — не довърши думите си Сюзан.

— Да.

— Е, каквато и да е, сега е мъртва — каза Дебора.

Малкото й личице се изкриви в свирепа гримаса.

— Да не прибързваме — измърмори Фей. — Дори мишките могат да бъдат полезни. Между другото, колко дълго стоя и се кри тук?

Този въпрос имаше само един отговор и Каси се помъчи да не го произнася. Сега не му беше времето за унищожителни остроумни реплики. Но накрая не издържа, защото си беше самата истина, а и не й дойде друго наум.

— Достатъчно — отвърна тя и нещастно затвори очи.

Фей пристъпи бавно към нея.

— Винаги ли подслушваш личните разговори на хората?

— Бях тук, преди вие да дойдете — отговори Каси с толкова дързост, колкото успя да събере.

Де да можеше Фей да спре да я гледа така. Нейните очи с цвят на мед сякаш сияеха с някаква свръхестествена светлина. Тя се беше фокусирала върху Каси като лъч, изцеждаше всичката й воля, стопяваше силата й. Като че ли Фей искаше Каси да направи нещо… Караше я да се чувства толкова дезориентирана… толкова объркана и слаба…

И тогава усети внезапен прилив на сила, който сякаш извираше от краката й. Или по-скоро от земята под тях, от червения гранит на Нова Англия, който беше чула да бумти. Тя се окопити, изправи гръб и вирна брадичка, взирайки се, без да мигне, в тези златни очи.

— Бях тук първа — заяви твърдо.

— Много добре — промълви Фей и в очите й проблесна изненада. Сетне обърна глава. — Има ли нещо интересно в раницата й?

Вбесена, Каси видя как Дебора претърсва чантата й, изхвърляйки вещите й една по една.

— Не много — отвърна рокерката и метна раницата й на земята, така че останалите вещи се разпиляха по склона.

— Добре. — Устните на Фей се разтеглиха в жестока усмивка. — Мисля, че ти беше права, Дебора. Тя е мъртва. — Погледна към Каси. — Ти си нова тук и едва ли си даваш сметка каква грешка допусна. Аз пък нямам време да стоя и да ти обяснявам. Но ще разбереш. Ще разбереш… Каси.

Фей протегна ръка и хвана брадичката й с дългите си пръсти. На Каси й се прииска да се отдръпне, но мускулите й бяха като вкочанени. Усети силата на ръката й и твърдостта на дългите, леко закривени червени нокти. „Като нокти на хищна птица“ помисли си тя.

За пръв път забеляза, че в полирания червен камък, който Фей носеше на врата си, проблясва звезда. Камъкът искреше на светлината и Каси не можеше да свали очи от него.

Фей се изсмя внезапно и я пусна.

— Хайде — каза тя на другите две момичета.

Трите се обърнаха и поеха нагоре по стъпалата.

Каси изпусна въздуха от гърдите си с облекчение.

Трепереше. Това беше… това беше абсолютно…

Стегни се!

„Тя е просто главатар на банда — каза си Каси. — Най-сетне разгада мистерията с клуба. Те са банда. И преди си чувала за бандите, макар че в твоето училище никога не е имало такава. Стига да не ги закачаш и отсега нататък да не им се пречкаш, всичко ще бъде наред.“

Ала утешителните мисли кънтяха кухо в съзнанието й. Последните думи на Фей бяха прозвучали като заплаха. Но заплаха за какво?

Когато Каси се прибра вкъщи следобеда, майка й я нямаше на първия етаж. Най-накрая, след като дълго обикаля от стая в стая и я вика, на стълбището се появи баба й. Когато видя изражението й, стомахът на Каси се преобърна.