Читать «Посвещаването» онлайн - страница 32

— Да! — викна тя нападателно.

— Ще ти бъде трудно, докато лежиш просната по гръб.

И Фей щракна с пръстите си с дълги червени нокти пред лицето на Сали. Изобщо не я докосна. Каси, която напрегнато дебнеше за възможност да избяга, беше напълно уверена в това.

Но нещо сякаш удари Сали. Нещо невидимо. И тежко. Цялото й тяло се устреми назад и тя се опита панически да задържи краката си на ръба. Размахвайки ръце, се олюля в продължение на един безкраен миг и после политна.

Каси така и не си спомняше какво точно стана след това. В един миг тя седеше приклекнала на сигурно зад скалата, а в следващия се хвърли напред и блъсна Сали, за да падне на тревата. За част от секундата й се стори, че двете ще се търкулнат надолу по хълма, но някак успя да го избегне. Спряха край някакъв насип и Каси се озова на земята.

— Пусни ме! Скъса ризата ми — възкликна задавен глас и един груб юмрук се заби в гърдите й, докато Сали се изправяше на крака. Каси я зяпна с отворена уста. Ето на това се казва благодарност… — Колкото до теб, Фей Чембърлейн… ти се опита да ме убиеш! Но ще си получиш заслуженото, само почакай и ще видиш!

— Ти също ще си го получиш, Сали — закани се Фей усмихната, но унесената й усмивка вече не изглеждаше толкова искрена. Изглеждаше така, сякаш беззвучно скърцаше със зъби.

— Само почакай — разлютено повтори Сали. Някой ден може теб да намерят в подножието на тези стъпала със счупен врат.

След това тя тръгна отново с маршова стъпка нагоре, краката й сякаш тъпчеха лицето на Фей. Дори не се обърна назад, за да погледне Каси.

Тя бавно се изправи и се озърна надолу към стръмните стъпала, водещи до подножието на хълма. Осъзна, че не би могла да постъпи по друг начин. Сали щеше да извади истински късмет, ако не си счупеше врата, преди да стигне до долу. Но сега…

Обърна се към трите по-големи момичета, които се извисяваха над нея. Стояха там с непринудена привична елегантност, но от тях се излъчваше жестокост. Каси я прочете в навъсените тъмни очи на Дебора и в студената извивка на устните на Сюзан. Но най-безжалостна изглеждаше Фей.

Неочаквано си помисли, че това са може би трите най-красиви момичета, които някога беше виждала. Кожата им беше съвършена, без каквито и да е младежки проблеми. Имаха прекрасни коси — кестенявите къдрици на Дебора, гарвановочерната грива на Фей и златисточервения облак на Сюзан. Красотата на всяка от тях безупречно допълваше великолепието на останалите. Но не беше само това. У тях имаше нещо различно, нещо, което извираше отвътре. Някаква дързост и самоувереност, каквито не притежаваше нито едно момиче на шестнайсет или седемнайсет години. Някаква вътрешна мощ, енергия. Сила.

Това я ужаси.

— Я, какво си имаме тук? — гърлено попита Фей. — Шпионка? Или малка бяла мишка?

„Бягай“ помисли си Каси. Но краката й не я послушаха.

— Видях я тази сутрин — каза Дебора. — Висеше край стоянката за велосипеди и ме зяпаше.

— О, аз я видях преди това, Деби — отвърна Фей. — Видях я миналата седмица на Номер 12. Съседка ни е.