Читать «Посвещаването» онлайн - страница 31

Тя извади две кексчета от плика на Кори и ги подхвърли на Сюзан, която се закикоти.

Дебора обаче седеше намръщена.

— Това беше тъпо, Фей. Ще имаме нужда от нея след две седмици. Знаеш много добре — едно свободно място, един кандидат.

— Така е, наистина — отвърна Фей. — Добре де, ще й се извиня. Не се тревожи, когато му дойде времето, тя ще е на наша страна.

— Предполагам, че и ние трябва да тръгваме — рече Сюзан и скрита зад камъка си, Каси затвори облекчено очи. — Алгебрата е чак на третия етаж.

— Ще ти отнеме часове да стигнеш дотам — вметна язвително Дебора. — Не се напрягай толкова, идва ни нова компания.

Фей въздъхна гневно, без да се обръща.

— Кой пък е сега? Не можем ли да останем поне за малко на спокойствие?

— Идва лично госпожа президентът. Сали. И от ушите й бълва пушек.

Раздразнението на лицето на Фей се стопи и беше заменено от нещо далеч по-опасно. Все още с гръб към училището, тя се усмихна и изви върховете на пръстите си с дълъг червен маникюр. Сякаш котка показа ноктите си.

— А аз си мислех, че денят ще е скучен. Човек никога не знае — измърмори тя и цъкна с език. После извика по-силно: — Здравей, Сали. — Изправи се и се обърна грациозно. — Каква чудесна изненада. Как прекара лятото?

— Спести си любезностите, Фей — сряза я момичето, което току-що беше измарширувало по стъпалата. То беше по-ниско и по-слабо от Фей, но краката и ръцете му изглеждаха жилави, а юмруците му бяха стиснати сякаш за бой. — Не съм дошла тук да си бъбрим.

— Но ние толкова отдавна не сме си приказвали… да не си променила прическата си? Толкова е… интересна.

Каси погледна към косата на Сали. Беше с ръждив оттенък и изглеждаше накъдрена и прекалено бухнала. Момичето отбранително вдигна ръка към прическата си и Каси щеше да прихне, ако ситуацията не беше толкова напрегната.

— И за косата си не съм дошла да си говорим! — сопна се Сали. Имаше писклив глас, който с всяко следващо изречение ставаше все по-пронизителен. — Дойдох да си поговорим за Джефри. Остави го на мира!

Фей се усмихна.

— Защо? — промълви тя и в сравнение с гласа на Сали нейният беше нисък и чувствен. — Боиш се какво може да направи, ако те няма наблизо да му държиш ръката ли?

— Той не се интересува от теб!

— Той ли ти каза това? Хмм. Тази сутрин изглеждаше силно заинтригуван. В събота вечерта ще излизаме заедно.

— Защото го принуждаваш.

— Да го принуждавам? Да не намекваш, че голямо момче като Джефри не може да каже не, когато иска? — Фей поклати глава. — И защо не е тук сега да говори от свое име? Нека ти кажа нещо, Сали — добави тя и сниши поверително глас. — Сутринта не ми отказваше особено категорично. Никак дори.

Сали отметна назад ръка, сякаш щеше да удари Фей, но не го направи.

— Мислиш си, че можеш да правиш каквото си искаш… ти и останалите от клуба! Е, време е някой да ви покаже, че не е така. Ние сме повече — много повече — и ни писна да ни тормозите. Време е някой да ви се опълчи.

— Това ли планираш да направиш? — мило попита Фей.

Сали обикаляше около нея като булдог, търсещ позиция за нападение, и изведнъж се оказа с гръб към стълбите, водещи надолу.