Читать «Посвещаването» онлайн - страница 30

Фей погледна нагоре към него, после се усмихна с привичната си бавна, красива усмивка.

— Не — отсече тя със сладък глас. — Не става. — После се върна към обяда си.

— Защо? — избухна момчето, което все още се опитваше да звучи нахакано. — Миналата година не ни спирахте.

— Миналата година — обясни Фей — ние бяхме просто зайци. Сега сме големи… и опасни. Опасни, колкото си искаш.

Дебора и Сюзан се усмихнаха.

Каси притеснено се размърда. Не можеше да си тръгне, ако и трите не извърнеха поглед. „Хайде де, обърнете се“ примоли се тя мислено.

Учениците постояха там минута-две, разменяйки си гневни погледи, но накрая тръгнаха към училището — всички, с изключение на едно момиче.

— Ъ-ъ, Фей? И аз ли трябва да си вървя? — попита то.

Беше красиво момиче с пламнало лице, по-малко от тях. Каси предположи, че навярно е от долните класове. Очакваше да го прогонят като останалите, но за нейна изненада Фей вдигна вежди и потупа земята до себе си в знак на покана.

— Но, Кори — каза тя, — разбира се, че можеш да останеш. — Не си представям, че ще се храниш в столовата с Кралицата на непорочността и останалите добродетелни идиоти.

Кори седна.

— Прекалената добродетел е скучна — обяви тя.

Фей наклони глава и се усмихна.

— А пък аз си мислех, че си лигава малка пуританка. Колко глупаво от моя страна! Е, да знаеш, че тук винаги си добре дошла. Ти си почти една от нас, нали така?

Кори сведе глава.

— След две седмици навършвам петнайсет.

— Ето, виждате ли — Фей се обърна към останалите. — Тя е почти достойна. Сега, за какво говорехме? За новия филм на ужасите, нали?

— Точно така — намеси се Дебора. — Онзи, в който някакъв кълца хората на парчета и ги превръща в продукти за салатения си бар.

Сюзан тъкмо разопаковаше поничката си.

— О, Дебора, спри! Ще ми стане лошо.

— Е, на мен пък ми призлява от теб и от тези боклуци — отвърна й Дебора. — Не спираш да ги ядеш. Ето какъв е резултатът — каза тя на Кори и посочи огромните гърди на Сюзан, — две огромни понички. Ако магазинът беше фалирал, номерът на сутиена й щеше да е много по-малък.

Фей се разсмя сънливо и гърлено и дори Сюзан се разкиска. Кори също се усмихна, но изглеждаше смутена.

— Кори! Да не те засрамихме? — възкликна Фей и ококори златните си очи.

— Не ставай смешна! Не се засрамвам лесно — отговори Кори.

— Е, с братя като твоите, предполагам, че е така. И все пак — продължи Фей, — изглеждаш толкова малка, нали се сещаш, почти… девствена. Но това навярно е погрешно впечатление, нали?

Кори се изчерви. И трите по-големи момичета се бяха втренчили многозначително в нея.

— Е, вероятно… исках да кажа… явно е погрешно впечатление, не съм чак толкова малка. — Кори преглътна, изглеждаше объркана. — Миналото лято излизах с Джими Кларк — добави тя отбранително.

— Защо не ни разкажеш за това? — прошепна Фей.

Кори изглежда се смути още повече.

— Ами… аз… мисля, че е по-добре да вървя. Следващият ми час е по физическо и трябва да стигна чак до салона в другото крило. Ще се видим по-късно, момичета.

Кори бързо се изправи и изчезна.

— Странно, остави си обяда — учуди се Фей и се намръщи. — Е, добре.