Читать «Посвещаването» онлайн - страница 29

Момичето с мотора изсумтя.

— Никой не е толкова тъп, че да се опита.

— Хубаво. Защото това е строго секретно. Не искам знаете кой да чуе какво си говорим — рече Фей. След това извади една тетрадка с червени корици и я сложи на коленете си. — Сега да видим с какво да започнем тази година. Ще ми се да направим нещо наистина дяволско.

6

— Е, нали имаме Джефри… — обади се момичето с ягодовата коса.

— Вече започнах с него — ухили се Фей. — Работя бързо, Сюзан.

Сюзан се разсмя и необикновената й гръд се разлюля по начин, който накара Каси със сигурност да заключи, че Сюзан не носи нищо под пуловера си с прасковен цвят.

— Все още не разбирам защо се занимаваме с Джефри Лавджой — намръщено каза мотористката.

— Ти не разбираш защо се занимаваме, с което и да е момче, Дебора, това ти е проблемът — отвърна Сюзан.

— А твоят проблем е, че не разбираш от нищо друго — заяде се Дебора. — Но Джефри е най-лошият избор. Има повече зъби, отколкото мозъчни клетки.

— Не зъбите му ме интересуват — каза Фей замислено. — Ти с кого ще започнеш, Сюзан?

— О, не знам. Толкова е трудно да реша. Марк Флеминг, Брант Хегъруд или Дейвид Дауни — той е в поправителния ми клас по английски и през лятото е направил убийствено тяло. А и винаги може с Ник…

Дебора изфуча.

— Нашият Ник? Единственият начин да привлечеш вниманието му, е да имаш четири гуми и съединител.

— Освен това той е зает — добави Фей, а усмивката й напомни на Каси за муцуната на ръмжаща дива котка.

— Ти току-що каза, че искаш Джефри…

— И двамата могат да бъдат използвани. Разбери ме правилно, Сюзан. С Ник имаме… спогодба. Така че си избери някой друг готин тип!

Последва напрегната пауза, сетне момичето с ягодовата коса сви рамене.

— Добре, ще се заема с Дейвид Дауни. И без това не ми се занимава с Ник. Той е игуана.

Дебора вдигна поглед.

— Той ми е братовчед!

— И въпреки това си е игуана. Целуна ме на бала в прогимназията и се почувствах така, все едно бях с влечуго.

— Можем ли вече да се захващаме за работа? — попита Фей. — Кой е включен в списъка на омразата?

— Сали Уолтман — моментално отвърна Сюзан. — Тя и без това вече си мисли, че като е президент на класа, може да ни се противопоставя, и ако ти й отнемеш Джефри, направо ще побеснее.

— Сали… — замисли се Фей. — Да, ще ни се наложи да измислим нещо наистина специално за добрата стара Сали… Какво не е наред, Дебора?

Дебора се беше напрегнала и гледаше нагоре към хълма и входа на училището.

— Неканени гости — каза тя. — Всъщност прилича на цяла делегация.

Каси също ги видя — група ученици бяха излезли от училището и слизаха по склона. С облекчение си помисли, че докато Фей и останалите две момичета се занимават с тях, може би ще успее да се измъкне незабелязана. С разтуптяно сърце продължи да наблюдава приближаването им.

Едно широкоплещесто момче, което вървеше отпред и явно беше водачът, заговори:

— Виж какво, Фей, столовата е претъпкана. Затова ще обядваме тук… става ли? — Тонът му отначало беше войнствен, но после се смекчи и стана умолителен.