Читать «Посвещаването» онлайн - страница 27

От публиката се разнесоха викове, подсвирквания и тропане. Много от учениците имаха стреснат вид, но повечето момчета май бяха развълнувани. Някои момичета пък изглежда копнееха те самите да дръзнат да направят нещо подобно.

Чуха се гласове:

— Виждаш ли, Джефри, така ти се пада, като си толкова сладък!

— Давай, мой човек!

— Внимавай, Джеф, Сали ще разбере за това!

А Джефри просто седеше там и тилът му бавно се оцветяваше в матовочервено.

Тъкмо когато огънят щеше да опари пръстите й, Фей бавно отнесе горящия лист и го хвърли в металното кошче за боклук до бюрото на учителя. Господин Хъмфрис дори не трепна, когато нещо в кошчето лумна, и така спечели възхищението на Каси.

— Благодаря ти, Фей — рече той с равен глас. — Ученици, мисля, че току-що видяхме пример за… нагледна поезия. Утре ще поговорим за някои по-традиционни стилове. Свободни сте.

Фей излезе през вратата. Последва миг тишина, след което всички се втурнаха вкупом навън като жертви на масово изселване. Джефри си грабна тетрадката и също изчезна.

Каси погледна собственото си стихотворение. Огън. Двете с Фей бяха писали за едно и също…

Внезапно тя откъсна листа от тетрадката си, смачка го на топка и го напъха в раницата си. Дотук с мечтите й да бъде загадъчна и романтична. С момиче като това наоколо, едва ли някой щеше да забележи точно нея.

„Но изглежда, всички те се страхуват от Фей“, помисли си Каси. Дори учителят. Защо той не я беше наказал? Или паленето на огън в кошчетата за боклук беше нещо нормално за Ню Салем?

И защо Джефри й беше позволил да се държи така с него? „И какво, за Бога, го интересува къде живея?“

В коридора Каси се престраши да спре някакво момиче и да попита къде се намира стая С 310.

— На третия етаж — отвърна момичето. — Всички часове по математика се провеждат там. Качи се по онова стълбище…

— Ей! Пазете се! Внимавайте! — прекъсна ги вик.

Нещо прелетя по коридора и за да му направят път, учениците се пръснаха наляво и надясно. Слисана, Каси видя, че по коридора се носят две момчета с ролери. Смееха се и крещяха, разкъсвайки на две тълпата. Когато едното момче мина покрай нея, Каси зърна разчорлена дълга до раменете руса коса и леко кривогледи бадемови сини очи. Но после, когато профуча и второто, видя съвсем същото. Момчетата бяха еднакви, само че едното носеше тениска на „Мегадет“, а другото на „Мотли Крю“.

Те създаваха хаос, събаряха учебници и дърпаха дрехите на момичетата. Когато стигнаха в дъното на коридора, единият хвана късата пола на някакво момиче и пъргаво я вдигна нагоре чак до кръста й. Момичето се разпищя и захвърли раницата си, за да я дръпне.

— Защо някой не направи нещо? — промърмори Каси. Нима всички в това училище бяха побъркани? — Защо никой не ги спре… или да се оплаче… или каквото и да е?

— Да не се майтапиш? Това са братята Хендерсън — каза една ученичка и я отмина, присъединявайки се към друго момиче.

До Каси долетя част от изречение: