Читать «Посвещаването» онлайн - страница 25

— Интересуваш ли се от баскетбол? Някой път може да си поговорим за спорт.

Изведнъж Каси се изпълни с благодарност към него. Той не обръщаше внимание на бръщолевенето й, на глупостта й. Е, явно обичаше да му се възхищават, но какво от това? Беше мил и ако се появяваше от време на време с него, това определено щеше да подобри имиджа й.

— Ще бъде страхотно — рече тя и съжали, че не се сети за друго прилагателно. — Може би… може би на обяд…

Над нея се спусна сянка или поне тя така го почувства. Във всеки случай, неочаквано долови нечие присъствие край себе си, което я накара да замлъкне и да вдигне поглед.

До Каси стоеше момиче, най-поразителното момиче, което беше виждала. Високо, едро, красиво и с пищни форми. Имаше буйни гарвановочерни коси, а бледата му кожа сияеше от самоувереност и сила.

— Здравей, Джефри — каза непознатата.

Гласът й бе нисък за момиче, плътен и дрезгав.

— Здравей, Фей. — В поздрава на Джефри не звучеше ентусиазъм и той изглеждаше напрегнат.

Момичето се приведе над него с ръка, опряна на облегалката на стола му, и Каси долови аромата на тежък парфюм.

— Не те виждах често през лятната ваканция — каза Фей. — Къде беше?

— Насам-натам — нехайно рече Джефри, но усмивката му беше принудена и сякаш цялото му тяло се беше изопнало.

— Не бива така да се криеш. Лошо момче. — Фей се наведе още по-близо. Носеше блуза с паднали рамене и сега голяма част от пищната й плът беше разголена точно пред очите на Джефри. Но Каси не можеше да откъсне поглед от лицето й. Тя имаше чувствени начупени устни и необикновени очи с цвят на мед, които сякаш светеха със странен златист блясък. — Знаеш ли, че тази седмица дават нов филм на ужасите в кино „Капри“? — рече тя. — Харесвам филмите на ужасите, Джефри.

— Мога да мина и без тях — отвърна й Джефри.

Фей се изкикоти с плътен, обезпокоителен смях.

— Може би просто не си ги гледал с правилното момиче — прошепна тя. — При подходящи условия мисля, че могат да бъдат много… възбуждащи.

Каси усети как се изчервява от неудобство. Джефри облиза устни, изглеждаше едновременно запленен и уплашен. Като заек в капан.

— Тази събота и неделя мислех да заведа Сали в Глостър… — започна той със задавен глас.

— Ами, тогава просто ще трябва да кажеш на Сали, че… нещо е възникнало — каза Фей, приковавайки го с поглед. — Можеш да дойдеш да ме вземеш в събота вечерта в седем.

— Фей, аз…

— И недей да закъсняваш! Мразя, когато момчетата закъсняват.

През цялото време чернокосото момиче така и не погледна към Каси. Но когато се изправи, за да си върви, Фей й хвърли лукав и заговорнически поглед, сякаш отлично знаеше, че Каси е подслушала разговора им и това й харесваше. После отново се обърна към Джефри:

— А, да, между другото — добави тя и вдигна нехайно ръка, излагайки на показ дългите си червени нокти, — тя също живее на „Кроухейвън Роуд“.

Устата на Джефри увисна от изненада. Той погледна неодобрително Каси, после бързо й обърна гръб. Фей се изкикоти, докато вървеше към мястото си най-отзад.