Читать «Посвещаването» онлайн - страница 26

„Но какво става?“, трескаво се питаше Каси. Какво значение имаше къде живее? Сега единственото, което виждаше от Джефри със зашеметяващата усмивка, беше изпънатият му гръб.

Но нямаше време да мисли повече за това, защото учителят вече говореше. Той изглеждаше мил, имаше прошарена коса и носеше очила. Представи им се като господин Хъмфрис.

— И тъй като всички сте говорили достатъчно през лятната ваканция, сега ще ви дам възможност да пишете — каза той. — Искам всеки от вас да напише стихотворение, сега, спонтанно. После ще прочетем някои от тях на глас. Може да е посветено, на каквото си искате, но ако ви е трудно да си измислите тема, пишете за сънищата си.

Из класа се разнесоха стонове, които постепенно заглъхнаха, и скоро се чуваше само тихото дъвкане на моливите. Но Каси се наведе над тетрадката си с разтуптяно сърце. Мерна й се смътен спомен за някакъв сън от миналата седмица, сън, в който майка й и баба й стояха надвесени над нея. Но тя не искаше да пише за това. Искаше да пише за него.

След няколко минути вече беше нахвърляла първия стих. Когато господин Хъмфрис обяви, че времето им е изтекло, вече беше готова с цялото стихотворение. Прочете го отново наум и през нея премина тръпка на вълнение. Беше добро — или поне така й се струваше.

Ами ако учителят посочеше именно нея, за да го прочете пред всички? Каси, естествено, не искаше, но ако я накараше, може би някой от класа също щеше да го хареса и след часа щеше да пожелае да си поговори с нея? Може би този някой щеше да я попита за момчето от стихотворението и тя щеше да му разкаже своята загадъчна история. Може би тогава тя щеше да се сдобие със славата на тайнствено и романтично момиче. И може би непознатата от жълтата къща щеше да чуе за нея…

Господин Хъмфрис попита дали някой иска да прочете стихотворението си. Естествено, никой не вдигаше ръка, докато накрая от задните чинове не се намери един желаещ.

Учителят се поколеба. Каси се обърна и видя, че протегнатата ръка има дълги червени нокти.

— Фей Чембърлейн — най-сетне обяви господин Хъмфрис.

Когато високото зашеметяващо момиче излезе отпред, той приседна на края на бюрото си, но на Каси й се стори, че ако можеше, би се отдръпнал настрани. Стаята се изпълни с почти осезаемо напрежение и всички очи бяха вперени във Фей.

Тя отхвърли назад великолепната си черна грива и сви рамене, от което блузата й с голи рамене се смъкна още по-надолу. Вдигна глава, бавно се усмихна на класа и вдигна листа.

— Това е моето стихотворение — каза с ленив, дрезгав глас. — То е за огъня.

Потресена, Каси погледна надолу към стиховете върху собствения й чин. Сетне гласът на Фей прикова вниманието й.

Сънувам огън…

Лумнали езици ме обгръщат.

Косата ми като факла пламти,

а тялото ми за тебе гори.

Докосни ме и пръстите ти ще залепнат…

Ще те изпепеля като въглен,

но ще умреш усмихнат

и ще станеш част от огъня.

Докато целият клас я гледаше като вкаменен, Фей извади кибрит и някак — Каси не видя точно как — успя да го запали. Доближи го до листа, който също пламна. Сетне бавно пристъпи напред и застана точно пред Джефри Лавджой, люлеейки горящата хартия пред очите му.