Читать «Посвещаването» онлайн - страница 24

— Съжалявам… не исках… — Не можеше да откъсне поглед от нея. Под якето си момичето носеше къс черен потник, изпод който се показваше малка татуировка с формата на лунен сърп. — Съжалявам — повтори Каси безпомощно.

— Дано наистина да съжаляваш. Разкарай се от очите ми!

„Ти беше тази, която едва не ме прегази“ каза си Каси. Но въпреки това кимна припряно и за нейно огромно облекчение момичето се обърна.

„Боже, колко противно започва първият ми учебен ден — мислеше си Каси, докато бързаше към входа на училището. — Ама че ужасно момиче. Е, след такова начало нещата едва ли биха могли да станат по-лоши.“

Навсякъде около нея цареше възбудено оживление. Учениците си подвикваха и се поздравяваха, момичетата се кикотеха и прегръщаха, момчетата лудуваха. Сякаш всички се познаваха.

Каси беше единственото изключение. Тя стоеше встрани и гледаше новите подстрижки на момчетата и модните дрехи на момичетата, долавяше ароматите на твърде силни парфюми и излишно количество афтършейв и се чувстваше по-самотна от всякога.

„Продължавай да вървиш — заповяда си тя. — Не стой така и не се оглеждай за онова момиче, върви и намери класа си. Може би там ще попаднеш на някой, който седи сам, и ще можеш да го заговориш. Трябва да изглеждаш отракана, ако искаш и останалите да те вземат за такава.“

Първият й час беше по творческо писане — избираем предмет от програмата по английски език. Каси беше доволна, защото обичаше да пише, а според брошурата на гимназията, предметът предлагаше възможност за публикации в литературното списание и вестника на училището. И преди беше работила за училищния вестник, може би и тук щеше да успее.

Разбира се, в брошурата пишеше, че записванията за този предмет стават още през пролетта, и Каси все още не разбираше как баба й беше успяла да я вреди точно преди началото на учебната година. Сигурно имаше връзки в администрацията на училището или нещо такова.

Без проблеми откри в коя стая се провежда часът и седна на един чин по-назад, където нямаше да бие на очи. Стаята се пълнеше и като че ли всеки имаше с кого да си говори. Никой дори не я забеляза.

Започна ожесточено да драска нещо в тетрадката си, опитвайки се да изглежда толкова погълната от заниманието си, че сякаш не забелязва, че е единствената в класа, до която не седи никой.

— Ти си нова, нали?

Момчето, което седеше пред нея, се обърна. Усмивката му беше неподправено дружелюбна и ослепителна. Каси си каза, че той със сигурност знае колко добре изглежда. Имаше къдрава кестенява коса и беше очевидно, че е много висок.

— Нова ли си? — повтори той.

— Да — отвърна Каси и се ядоса на треперещия си глас. Но това момче беше толкова привлекателно… — Казвам се Каси Блейк. Наскоро се преместих тук от Калифорния.

— Аз съм Джефри Лавджой — каза той.

— О! — отвърна Каси, опитвайки се да звучи така, сякаш беше чувала за него, защото той очевидно това и очакваше.

— Централен нападател и капитан на баскетболния отбор — добави той.

— О, страхотно! — „Боже, колко съм тъпа“, мислеше си Каси. Би могла да измисли нещо по-оригинално. Звучеше като безмозъчна идиотка. — Искам да кажа… сигурно е вълнуващо.