Читать «Посвещаването» онлайн - страница 23

Да, на следващия ден щеше да опъне косата си назад като модела от списанието.

Тъкмо се канеше да се дръпне от огледалото, когато нещо на съседната страница привлече вниманието й. Колонката с хороскопа. Знакът на нейната зодия — рак — като че гледаше право към нея. Очите й механично започнаха да четат текста отдолу.

„Отново ви е обзело неприятно чувство на несигурност. Време е за позитивно мислене! Ако и то не помогне, запомнете — нищо не е вечно. Опитайте се да не предприемате резки промени този месец. Вече имате да се справяте с достатъчно много проблеми.“

„Хороскопите са такава глупост“ помисли си Каси и с рязко движение затвори списанието. Майка й винаги й повтаряше това и беше права.

Неприятно чувство на несигурност. Достатъчно беше да кажеш на някой, че е несигурен, и той ще се почувства точно така! В това нямаше нищо свръхестествено. Но щом не вярваше в свръхестественото, тогава какво правеше носещият щастие халцедон в джобчето на раницата й? Каси стисна зъби, извади камъка и го прибра в кутията си за бижута, после слезе долу, за да каже довиждане.

Училището представляваше внушителна триетажна сграда от червени тухли. Толкова беше величествена, че след като паркира фолксвагена в подножието на хълма, Каси за кратко се побоя да се приближи. Имаше няколко тесни пътеки, които водеха нагоре, и тя най-сетне се престраши да поеме по една от тях. Когато се изкачи горе, гърлото й се стегна и тя се ококори.

Боже, приличаше по-скоро на колеж или нещо такова. Това не беше училище, а архитектурен паметник. Надписът на изпъкналата каменна плоча отпред гласеше: Гимназия „Ню Салем“, а под него имаше нещо като герб, на който пишеше: „Град Ню Салем, основан през 1693 година“. Толкова стар ли беше този град? На триста години? Най-старата сграда в квартала на Лос Анджелис, където живееха преди, беше може би на петдесет години.

„Аз не съм стеснителна — повтаряше си тя, заставяйки се да върви напред. — Аз съм самоуверената Каси.“

Един невероятно силен рев я накара да извърне рязко глава и да отскочи. Само инстинктът й я спаси да не бъде прегазена. С разтуптяно сърце гледаше към онова, което едва не я помете. По велосипедната алея се носеше мотоциклет, но още по-изумителен беше ездачът му — момиче в прилепнали черни джинси и рокерско яке. Изглеждаше атлетично и силно, затова, когато паркира мотоциклета си на велосипедната стоянка и се обърна, Каси се изненада колко пленително красиви са чертите му. Единствено враждебното изражение помрачаваше това изящно и женствено лице, обрамчено с непослушни тъмни къдрици.

— Какво зяпаш? — внезапно попита момичето.

Каси се сепна. Изглежда, наистина я зяпаше. Момичето направи крачка напред и Каси неволно отстъпи.