Читать «Посвещаването» онлайн - страница 18
Л. Дж. Смит
— Можеш да подредиш дрехите си тук, този шкаф е от чист махагон — обясняваше баба й. — Стилът се нарича бомб. Изработен е тук, в Масачузетс. Това е единственото място във всички колонии, където са се правели такива мебели.
— А това са тоалетката ти и гардеробът… Погледна ли през прозорците? Помислих си, че ще ти хареса да се настаниш в ъгловата стая, защото така ще можеш да виждаш гледката и на юг, и на изток.
Каси надзърна. През единия прозорец се виждаше пътят. Другият гледаше към океана, който в този момент беше оловносив под притъмняващото небе, точно като настроението на Каси.
— Ще те оставя тук, за да се настаниш — рече баба й. — Александра, за теб съм определила зелената стая в другия край на коридора…
Майката стисна бързо и като че ли плахо дъщеря си за рамото. После Каси остана сама. Сама с масивните червеникави мебели, студената камина и тежките драперии. Приседна внимателно на един стол, защото огромното легло я плашеше.
Замисли се за спалнята си в дома им в Калифорния, за талашитените мебели, плакатите на „Фантомът от операта“ и новия CD плейър, който си беше купила с парите, спестени от работата й като детегледачка. Беше боядисала библиотеката си в бледосиньо, за да изпъква колекцията й от еднорози. Събираше всякакви еднорози — плюшени, стъклени, керамични, метални. Веднъж приятелката й Клоувър й беше казала, че самата тя е като еднорог — синеока, свенлива и различна от всички останали. Сега всичко това, изглежда, беше част от един отминал живот.
Каси не знаеше колко дълго беше седяла така, но в един момент откри, че държи халцедона в ръката си. Явно го беше извадила от джоба си.
Но той си беше тръгнал. Каси се сепна при спомена. Беше я изоставил и си бе заминал, както другият най-важен мъж в живота й.
Рядко мислеше за баща си. Рядко си позволяваше да го прави. Той си беше отишъл, когато тя беше съвсем малко момиченце, беше ги оставил двете с майка й да се грижат сами за себе си. Майка й казваше на хората, че е починал, но на Каси беше признала истината — той просто беше заминал. Може би вече бе мъртъв или пък беше някъде другаде, с друго семейство, с друга дъщеря. Двете с майка й никога нямаше да узнаят. И макар че госпожа Блейк никога не говореше за него, освен ако някой не я попиташе, Каси знаеше, че баща й беше разбил сърцето й.