Читать «Посвещаването» онлайн - страница 16

И ето че остана само една къща, последната на склона, и колата им се насочи натам. Докато наближаваха, Каси отчаяно се взираше в нея. Имаше формата на удебелена и обърната надолу буква Т. Едното крило гледаше към пътя, но когато го заобиколиха, Каси видя, че задното крило е съвсем различно. То имаше стръмен покрив и малки причудливи прозорци със стъкла във формата на диамантени фасети. Дори не беше боядисана, просто беше облицована с износени от времето дъски.

Предното крило беше боядисвано… някога. Онова, което беше останало от боята, се лющеше на ивици. Двата комина изглеждаха схлупени и нестабилни, а покривът като че беше хлътнал. Прозорците бяха симетрично разположени по фасадата, но повечето сякаш не бяха мити от векове.

Каси се взираше безмълвно. Никога през живота си не беше виждала по-потискаща къща. Наистина ли трябваше да живее тук?

— Е — каза майка й с жизнерадостен тон, когато свиха по чакълестата алея, — това е. В тази къща отраснах. У дома сме.

Каси не беше в състояние да продума. Балонът от ужас, гняв и негодувание, който се надуваше в гърдите й ставаше все по-голям и по-голям, докато не й се стори, че ще се пръсне.

4

Майка й продължаваше да говори с онова нейно фалшиво безгрижие, но до Каси достигаха само откъслечни думи:

— … основното крило всъщност е отпреди Войната за независимост, състои се от етаж и половина… предното крило е в стила на джорджианската архитектура…

Тя говореше и говореше… Каси отвори вратата на колата и обходи с поглед къщата. Колкото повече я оглеждаше, толкова повече не й харесваше.

Майка й обясняваше задъхано за входната врата и прозореца над нея, гласът й беше пресипнал:

— … не е сводест, а правоъгълен. Полукръглата арка се появява по-късно…

— Мразя я! — изкрещя Каси, а гласът й прозвуча пронизително в смълчания въздух. Нямаше предвид полукръглата арка, каквото и да беше това. — Мразя я — отново извика тя разпалено.

Майка й замълча зад нея, но Каси не се обърна да я погледне. Взираше се в ужасната еднообразна къща, в редовете неизмити прозорци, в схлупените стрехи и в цялото й чудовищно туловище и трепереше.

— Това е най-грозното нещо, което съм виждала. Мразя я. Искам да си вървя у дома. Искам да си вървя у дома!

Обърна се рязко и щом срещна пребледнялото лице на майка си и стъписания й поглед, избухна в сълзи.

— О, Каси! — Майка й протегна ръце към нея над покрива на колата. — Каси, милинка. — В нейните очи също имаше сълзи и когато вдигна поглед към къщата, Каси остана поразена от изражението й. Никога не беше виждала толкова силна омраза и страх, изписани на нечие лице. — Каси, чуй ме. Ако наистина не искаш да останеш…

Изведнъж госпожа Блейк замълча. Каси продължаваше да плаче, когато чу шум зад себе си. Обърна се и видя вратата на къщата да се отваря. На прага, подпряна на бастун, застана възрастна жена с посивяла коса.

Каси се обърна към майка си.

— Мамо? — умоляващо промълви тя.