Читать «Ридание» онлайн - страница 6

      Все още не бях свършила. Тъпата ми коса падаше върху лицето, а отпред беше прекалено къса и неравномерна, за да я прибера отново в опашката. Представих си как излизам на сцената с мръсотии по бретона си. Плача само когато съм напълно изнервена и отчаяна, а в момента бях опасно близо до това състояние.

      И тогава усетих как една студена ръка нежно отмята косата от лицето ми и я издърпва назад. Дори не бях чула, че някой е влязъл в тоалетната. Не че това ме изненада – да бъда спипана на място в такова унизително положение си е просто част от моята карма. А по-лошото е, че знаех дори без да погледна, че ръката е момчешка. И определено не беше ръката на Джеймс.

      Напълно засрамена, се опитах да повдигна глава, но притежателят на ръката ме задържа и каза спокойно: „Не се притеснявай. Почти свърши”.

      И наистина беше така. Най–накрая нямаше какво повече да изхвърлям, цялата треперех и се чувствах напълно празна. Въпреки че не можех да мисля за нищо в този момент, нямаше как да забравя за момчето, което стоеше зад мен. Обърнах се, за да видя кой бе станал свидетел на най-противното и антисекси нещо, което едно момиче може да направи. Ако беше Андрю, щях да го фрасна в лицето, защото се е осмелил да ме докосне.

      Но не беше Андрю, а Дилън.

      Дилън.

      Момчето от съня ми. Ето го, дошъл да ме спаси от публичното унижение и да ме поведе победоносно към заслужените овации на тълпата.

      Той ми подаде шепа салфетки и се усмихна обезоръжаващо.

      –  Здрасти. Аз съм Люк Дилън.

      Имаше един от онези меки гласове, които издават абсолютен самоконтрол, глас, който не можеш да си представиш да крещи. Дори сред тази миризлива тоалетна звучеше невероятно секси.

      –  Люк Дилън – повторих, като се опитвах да не го зяпам. Поех салфетките с все още трепереща ръка и се почистих. Вече познавах това лице. В съня ми образът му беше неясен, замъглен като на всички хора, които човек сънува, но със сигурност беше той. Жилест като вълк, със светлоруса коса и дори още по-светли сини очи. И секси. Това го нямаше в съня ми. – Ти си в момичешката тоалетна.

      –  Чух те отвън.

      –  Може ли да изляза? Препречил си ми пътя. – Гласът ми трепереше повече, отколкото ми се искаше.

      Люк се отдръпна встрани, за да изляза от кабината, и пусна крана на чешмата, за да си измия лицето.

      –  Искаш ли да поседнеш?

      –  Не... да, може би.

      Издърпа един сгъваем стол, който беше подпрян на стената, и го постави до мен.

      –  Бяла си като брашно. Сигурна ли си, че си добре?

      Стоварих се върху стола.

      –  Понякога, след като свърша... с това, припадам. – Опитах да се усмихна, но ушите ми започнаха да бучат. – Един от многобройните ми... ъъъ... чарове.