Читать «Ридание» онлайн
Маги Стийвотър
Маги Стийвотър
Ридание
ПРОЛОГ
Не знаеше от колко време се крие там. Достатъчно дълго, за да усети как студената вода прониква в цялото му тялото и краката му се вкочанясват. Достатъчно дълго, за да не може вече да държи главата си над водата. Зловещ вой на глутницата в далечината караше сърцето му да бие учестено.
Затвори очи и се опита да се концентрира върху най-важната си задача в момента – да се задържи върху грапавите стени на стария кладенец.
Студеният допир на водата вледени врата му, имаше чувството, че мозъкът му вече е замръзнал. Погледна нагоре към ясното нощно небе. Въздъхна. Беше изтощен. От колко време правеше това? Цяла вечност, не можеше да си спомни някога да е било другояче. Лаят на преследващите го кучета се отдалечаваше; бяха загубили следата му.
Някъде другаде, в малка, кръгла, сива каменна стая, покрита с мъх, мек като козината на млада лисица, един гълъб се блъскаше бясно в телена клетка. Крилата му се удряха в стените, които бяха толкова фини, сякаш бяха направени от човешки коси. Гълъбът дращеше с нокти и безуспешно се опитваше да се захване за тънките телени струни. Беше обезумял не от желание да избяга – клетката нямаше врата, а по-скоро от страх. Това беше най-лошият възможен страх, безнадеждният, и вечното сърце на птицата биеше така лудо, като че ли всеки момент щеше да експлодира в гърдите й.
Бели, деликатни ръце се протегнаха, взеха някак треперещата птица от клетката и я подадоха на една лъчезарна дама, обкръжена от странно златисто сияние сред тази сиво–зелена стая.
Когато проговори, гласът й заблестя в пространството – толкова красив, че можеше да просълзи всекиго. „Крилата”, меко каза тя, като повдигна високо запалена свещ. Пръстите нежно разпериха встрани крилата на гълъба и протегнаха отпуснатото тяло към дамата. Свещта, която тя държеше, отразяваше цветовете на слънцето в очите на птицата.
Дамата се усмихна леко и задържа бледия пламък под крилата на гълъба.
Момчето в кладенеца потръпна. Прехапа устни и притисна силно ръце до челото си в желанието си да се успокои. Болката в гърдите го измъчваше и изгаряше, стягайки жестоко сърцето му. После отслабна също така внезапно, както беше започнала, и то въздъхна едва чуто.
Дамата в сивата стая вдигна свещта пред лицето си. Пламъкът освети красотата й: това беше красотата на съвършения летен ден, но очите й се присмиваха на бледото сравнение. „Той винаги избира трудния начин, нали?” При звука на гласа й гълъбът започна да се мята лудо. Този път жената вдигна свещта по-близо и пламъците обхванаха перата на птицата, извиха ги и ги опърлиха като лист хартия. Гълъбът застина, човката му се разтвори в мълчалива болка, очите му се впериха невиждащо в тавана.