Читать «Ридание» онлайн - страница 7

      –  Сложи главата си между коленете. – Люк коленичи до стола и ме погледна в лицето. – Знаеш ли, имаш много хубави очи.

      Не му отговорих. Бях на път да припадна на пода на училищната тоалетна пред един абсолютно непознат, който ръсеше баналности. Той се протегна, ръката му мина между отпуснатите ми ръце и между краката ми и притисна мокра салфетка към челото ми. Сърцето ми заби силно.

      –  Благодаря – измърморих, преди да започна бавно да се изправям.

      Люк се наведе към мен.

      –  Да не си болна? – Не изглеждаше притеснен, че може да съм заразна, но въпреки това побързах да поклатя енергично глава.

      –  Не, просто нерви. Винаги повръщам преди концерт. Знам много добре, че е глупаво, но нищо не мога да направя. Поне сега няма да повърна на сцената. Макар че все още има риск да се строполя там.

      – Много викторианско* – отбеляза той. – Приключи ли засега с припадъците? Имам предвид, искаш ли да поостанем още малко в тоалетната, или все пак можем да излезем оттук?

      [* Викторианска епоха – управлението на кралица Виктория от юни 1837 до смъртта й на 22 януари 1901 г., период на възход и добруване за Англия. Сред критериите за красота са били бледостта, изключителната слабост и т.н. Аристократнчната жена трябвало да е нежно създание, което често припада. – Б.пр.]

      Изправих се. Успях да се задържа на крака, значи всичко беше наред.

      Не, по-добре съм. Наистина трябва да отида да репетирам. Мисля, че имам само около четирийсет и пет минути преди изпълнението си. Не знам точно колко време изгубих тук... – посочих към кабината на тоалетната.

      – Ами хайде да вървим тогава да репетираме. Ще ти кажат, когато дойде твоят ред.

      Ако беше което и да е друго момче от училище, просто щях да го разкарам. Мисля, че това всъщност беше най-продължителният разговор, който бях водила с някого освен с Джеймс или с член на семейството ми през последните две години. Като дори не броя първата част от срещата ни – онази в плътна близост до тоалетната чиния.

      Люк нарами калъфа с арфата ми.

      – Ще я нося вместо теб, тъй като ти си типична викторианка, и то от най-хилавите. Ще вземеш ли това вместо мен? – Подаде ми изящно гравирана малка дървена кутия, прекалено тежка за размера си. Хареса ми – изглеждаше така, сякаш крие много тайни в себе си.

      – Какво има вътре? – Веднага след като зададох въпроса, осъзнах, че за първи път го питам нещо, откакто той докосна косата ми. Дори не ми беше хрумвало да го направя преди – сякаш всичко, свързано с него, беше безспорно и напълно естествено, част от неписан сценарий, който и двамата следвахме.

      –  Флейта. – Люк отвори вратата на тоалетната и се запъти към един от изходите на сградата.

      –  Какво ще свириш?

      –  О, аз не съм дошъл да се състезавам.

      –  Тогава защо си тук?

      Той погледна през рамо и ме заслепи с победоносна усмивка, която остави в мен усещането, че не се усмихва често по този начин.