Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 33

Щом влязохме, една котка на сиви ивици се протегна и примигна срещу нас от мястото си на щанда. Погалих гърба й и поздравих стария човек до нея. Той вдигна поглед от книгите, които сортираше, усмихна ни се и се върна към работата си.

Сет загледа с блажено изражение лавиците около нас и веднага изчезна сред тях.

Поразходих се сред документално научната литература — исках да прегледам готварските книги. Бях израснала, приготвяйки храната си без микровълнова и кухненски робот, и реших, че е крайно време да разширя кулинарните си знания и до този век.

Накрая бях привлечена от гръцка готварска книга с многобройни цветни илюстрации; половин час по-късно се откъснах от нея и потърсих Сет. Намерих го в секцията за детска литература, коленичил до купчина книги, от които бе напълно погълнат. Клекнах до него:

— Какво разглеждате?

Той леко потръпна, стреснат от близостта ми, и откъсна поглед от находката си, за да ме погледне. Отблизо можах да видя, че очите му са в златисто кехлибарено кафяво, а миглите му бяха достатъчно дълги, за да накарат всяко момиче да му завиди.

— Приказки на Андрю Ланг.

Държеше книга с меки корици и заглавие „Синя книга с приказки“. Най-отгоре на купчината пред него имаше друга, наречена „Оранжева книга с приказки“. За останалите можех само да предполагам, като съдех по цвета. Сет сияеше в литературен екстаз, забравил резервираността си към мен.

— Издания от 60-те години. Не са толкова ценни като тези от деветнайсети век, но са същите като на баща ми, и от които ни четеше. Той обаче имаше само няколко, а тук е цялата поредица. Ще ги купя и ще ги чета на племенничките си.

Докато прелиствах страниците на „Червена книга с приказки“ разпознах заглавията на много от познатите ми приказки, а за някои дори не знаех, че все още ги има. Обърнах книжката и погледнах корицата, но не видях цена.

— Колко струват?

Сет посочи малка табелка близо до рафта, откъдето ги беше взел.

— Разумна ли е тази цена? — попитах аз.

— Малко е височка, но за мен е важно да ги купя всичките наведнъж.

— Няма начин — взех част от книгите и се изправих, — ще го уговорим да я свали.

— И как?

Устните ми се разтегнаха в усмивка:

— С думи.

Сет изглеждаше несигурен, но продавачът се оказа лесна мишена. Рано или късно повечето мъже отстъпват пред някоя привлекателна, чаровна жена, да не говорим пък за сукуба, все още излъчваща блясъка на необикновена жизнена енергия. Освен това се бях научила да се пазаря още в скута на майка си. Човекът зад щанда нямаше шанс. Когато свърших с него, той щастливо бе свалил цената с 25% и ми беше отстъпил безплатно готварската книга.

Докато вървяхме към колата с книгите в ръце, Сет ми хвърли удивен поглед:

— Как го направи? Никога не съм виждал подобно нещо.

— С много практика — неясен отговор, достоен за някой от неговите.

— Благодаря. Иска ми се да можех да ти върна услугата.

— Не се тревожи, наистина можеш. Имаш ли нещо против да ме придружиш да свърша нещо лично? В книжарница е, но страховита книжарница.

— Как така страховита?