Читать «Тъгата на сукубата» онлайн
Ришел Мийд
Ришел Мийд
Тъгата на сукубата
На прекрасните ми родители, Ричард и Бренда.
След като изпълнихте детството ми с митологични
книги и романи за любов, вие, скъпи мои, трябваше
да видите излизането на тази книга.
Книга първа от поредицата за Джорджина Кинкейд
Благодарности
Първо искам да благодаря на всички мои приятели и на семейството си, които непрестанно ме подкрепяха и обичаха по време на писателските ми приключения. Тази книга никога нямаше да бъде написана, ако не беше съпругът ми Майкъл. В семейството ни толкова често говорим за Джорджина и мрачните й настроения, че все едно си женен и за нея. Обичам те.
Трябва да изкажа признателност и на първия Фенклуб на Ришел: Майкъл, Дейвид, Кристина и Марсий. Вие приемахте с чувство за дълг всяка страница, която ви поднасях, и угаждахте на желанията ми за незабавен отзив. Вашият ентусиазъм и насърченията ви ме караха да продължавам. Не се тревожете — някой ден ще бъде издаден и „Предвестникът“. Ще стане, честна дума.
Накрая трябва да отдам дължимото на хората от литературната агенция и издателството, които не ме изпускаха от поглед: Кейт Маккийн, Джим Маккарти и Джон Сконамилио. Много ви благодаря за вашите напътствия и съвети.
Глава 1
Статистиката сочи, че повечето смъртни продават душите си поради пет причини: секс, пари, власт, отмъщение и любов. В този ред.
Предполагам, че излизайки да помогна за нумеро уно, вече би трябвало да съм се уверила в това, но цялата ситуация просто ме караше да се чувствам някак… долнопробно. А да се чувствам аз така, това вече означаваше много.
Наблизо Хю търпеливо чакаше да изляза от вглъбеността си. Той напъха ръце в джобовете на добре изгладените си панталони цвят каки и облегна масивното си тяло на своя лексус.
— Не виждам какво толкова има. Правиш го през цялото време.
Не беше съвсем вярно, но и двамата знаехме какво има предвид. Игнорирах го и демонстративно започнах да се оглеждам, но това не подобри настроението ми. Предградията винаги ме отвращаваха. Еднакви къщи. Съвършени морави. Прекалено голям брой спортни джипове. Някъде в тъмнината едно куче не преставаше да лае.
— Не правя
Хю изсумтя, изразявайки отношението си към моите стандарти.
— Ако така ще се почувстваш по-добре, не го приемай като проклятие. Приеми го за жест на милосърдие.
— Жест на милосърдие?
— Разбира се.
Той извади джобния си компютър и внезапно доби делови вид, въпреки необичайната обстановка. Не би трябвало да се изненадвам. Хю беше професионален имп, майстор в съблазняването на смъртните да продават душите си. Беше такъв експерт по договорите и вратичките в закона, че можеше да накара, който и да е адвокат да позеленее от завист.
Беше също и мой приятел. Някой, който придаваше нов смисъл на поговорката:
