Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 35

Със замръзнала, превзета усмивка, Хелена ни подканваше да влезем в залата.

— Заповядайте, добре дошли. Почувствайте енергията.

Когато минах покрай нея, усмивката й започна да се топи:

— Познавам ви.

— Да.

Усмивката й стана още по-тънка:

— Вие сте жената, която работи в онази голяма книжарница, в онази голяма комерсиална книжарница.

Няколко души спряха и се заслушаха в нашия разговор. Без съмнение причината да се въздържи да спомене за последното ми идване тук беше, че я бях нарекла лицемерка, пробутваща боклуци на раздути цени.

В сравнение с някои национални вериги „Емералд Сити“ едва ли можеше да бъде сметната за комерсиална. Все пак вдигнах рамене и рекох:

— Да, мога да кажа, че сме част от проблема на корпоративна Америка. Продаваме всякакви книги и карти таро, като вас, но често правим отстъпки за членовете на „Редовен читател“ на „Емералд Сити“.

Споменах това на висок глас. Допълнителната реклама никога не вреди.

Усмивката на Хелена окончателно се стопи, също както и част от дрезгавия й глас:

— С какво мога да ви помогна?

— Търся Ерик.

— Ерик вече не работи тук.

— Къде отиде?

— Не ми е позволено да обсъждам това.

— Защо? Да не ви е страх, че ще правя покупките си другаде? Повярвайте ми, няма никаква опасност да пазарувам тук.

Тя вдигна изящните си пръсти към челото и ме загледа сериозно, а очите й почти се събраха.

— Усещам много мрак в аурата ви. Червено и черно — гласът й се извиси, привличайки вниманието на нейните последователи. — От неимоверна ползва ще ви е малко пречистване. Опушен или рутилов кварц също би помогнал. Имаме прекрасни образци и от двата вида. Всеки от тях би освежил аурата ви.

Не можах да сдържа самодоволната си усмивка. Знаех, че аурата наистина съществува. Но знаех също, че аурата ми съвсем не изглежда като тази на смъртен, нито пък някой като Хелена би могъл да я види. В действителност един истински медиум, способен да усеща тези неща, би забелязал, че сред група хора, ще съм единствената без видима аура. Аурата ми би била невидима за всекиго, като изключим подобните на Джером или Картър, макар че някой особено даровит смъртен би могъл да усети силата й и да стане извънредно внимателен. Ерик беше такъв смъртен и затова винаги се отнасяше към мен с голямо уважение. Хелена обаче не беше.

— О — рекох, — не мога да повярвам, че виждате всичко това без фотоапарата си. — „Кристъл Старц“ гордо рекламираха фотоапарат, който заснема аурата ви срещу 9,95 долара. — Дължа ли ви нещо?

Тя изсумтя:

— Нямам нужда от фотоапарат, за да видя аурата ви. Аз съм медиум. Освен това духовете, събрали се тук за Срещата, ми говорят за вас.

Усмивката ми стана още по-широка:

— И какво казват?

През дългия си живот бях имала съвсем малък досег с духове или други ефирни създания, но щях да разбера, ако някой от тях беше наблизо.

Тя затвори очи, сложи отново ръце на челото си и бръчки на размисъл набраздиха лицето й. Случайните свидетели ни гледаха в захлас.