Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 31

— Ако много хора знаят, че е тук, няма ли да го разсейват от писането? Досадни фенове и така нататък?

— Няма да позволим това да се превърне в проблем. Ще направим каквото трябва и ще уважаваме уединението му. Внимание, идва.

Отпих от мокачиното си все още възхищавайки се на начина, по който работеше умът на Пейдж. Раждаше идеи за реклама, които никога нямаше да се появят в моята глава. Уорън може и да беше този, който инвестираше капитал в това място, но успеха се дължеше на нейната гениалност.

— Добро утро — поздрави ни Сет, приближавайки се до масата.

Носеше дънки, тениска с „Деф Лепард“ и кафяво яке от рипсено кадифе. Косата му стърчеше по начин, който не можа да ме убеди, че тази сутрин е била сресана. Пейдж многозначително ме погледна и аз въздъхнах:

— Да тръгваме.

Сет мълчаливо ме последва навън, което засили напрежението, издигнало се помежду ни като солидна стена. Той не ме погледна, нито пък аз — него. Едва когато излязохме на „Куин Ан Авеню“ осъзнах, че нямам план за деня, така че трябваше да поговорим.

— Откъде да започнем? Сиатъл, за разлика от Галия, не е разделен само на три части.

Казах шегата повече на себе си, но Сет внезапно се засмя.

— Seattle peninsula est — каза той, включвайки се в шегата ми.

— Не е точно така. В допълнение, онова за Галия го е казал Беда, а не Цезар.

— Зная, но не съм добре с латинския. — Той ме дари с онази неповторима и весела усмивка, която бе типична за него. — Но вие сте?

— Да речем, достатъчно запозната.

Чудех се как ли щеше да реагира, ако му кажех, че владея свободно латинските диалекти от различните епохи на Римската империя. Неясният ми отговор навярно бе сметнат за липса на интерес, защото Сет погледна встрани и отново замълчахме.

— Има ли нещо, което бихте искали да видите?

— Всъщност, не.

Всъщност, не. Добре. Колкото по-скоро започнем, толкова по-бързо ще свършим и ще се видя с Ерик.

— Елате.

Докато тръгвахме, таях известна надежда, че въпреки лошия старт вчера, бихме могли неусетно да започнем непринуден разговор. Докато пътувахме стана ясно, че Сет няма намерение да се включи в никаква дискусия. Спомних си вчерашното му притеснение пред тълпата и дори пред част от персонала на книжарницата. Този човек имаше сериозни социални фобии, осъзнах аз, макар че смело направи усилие да ги прикрие по време на първоначалния ни флирт. После бях започнала да излъчвам сигнали от типа „Не се доближавай до мен“. Без съмнение това щеше да му държи влага цял живот и да съсипе малкия напредък, който бе постигнал. Може би ако успеех да повдигна някои завладяващи теми, той щеше да си възвърне първоначалната увереност и да възстановим предишните си отношения. Разбира се, съвсем платонично. Опитах се да си припомня някои дълбокомислени въпроси от снощи. Те обаче както обикновено ми се изплъзваха и аз превключих на по-посредствените.