Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 32

— Брат ви тук ли живее?

— Аха.

— В коя част?

— Лейк Форест Парк.

— Хубав район. Там ли ще си потърсите жилище?

— Вероятно не.

— Тогава сигурно имате предвид друго място?

— Всъщност, не.

Добре, това не водеше доникъде. Раздразнена как е възможно такъв майстор на писаното слово да бъде толкова неразговорлив, аз в крайна сметка реших да прекратя всякакви разговори с него. Просто дружелюбно бръщолевех без негово участие, посочвайки му известните места: Пайъниър Скуеър, Пайк Плейс Маркет, Фремънт Трол. Следвайки инструкциите на Пейдж, му показах дори и позападналите ни конкуренти. Пренебрегнах всичко в близост до Спейс Нийдъл, но все пак го отбелязах с кимване. Със сигурност го бе видял от прозорците на „Емералд Сити“ и можеше да си позволи безбожните входни такси, ако наистина имаше нужда от туристически преживявания.

Отправихме се към Университетския квартал, за да обядваме. Той ме последва без протест или коментар за любимия ми виетнамски ресторант. На масата се възцари мълчание, тъй като бях спряла да говоря. Двамата ядяхме спагети и гледахме през близкия прозорец минаващите студенти и коли.

— Приятно е.

Сет проговори за първи път от известно време насам и аз подскочих при звука на гласа му.

— Да. Не изглежда да е кой знае какво, но правят най-хубавото пхо.

— Не, имах предвид наоколо. Този район.

Проследих жеста му към Университетската улица и в първия момент не видях нищо, освен намръщени студенти, мъкнещи раниците си. После забелязах малките специализирани ресторантчета, магазинчетата за кафе и антикварните книжарници. Пейзажът беше космополитна смесица, някак разкъсана по краищата, но имаща какво да предложи на странни интелектуални типове, дори и на известни писатели интроверги.

Погледнах към Сет, който ме наблюдаваше с очакване.

— Има ли наоколо жилищни сгради?

— Разбира се, стига да искате да делите една къща с банда осемнайсетгодишни.

Направих пауза с мисълта, че такъв избор може би не е чак толкова непривлекателен за млад мъж.

— Ако искате нещо по-стабилно в този район, съответно ще трябва да платите повече. Предполагам Къди и О’Нийл се грижат това да не ви е притеснява, нали. Ако искате, можем да пообиколим и да разгледате.

— Може би. Много бих искал най-напред да отидем там. — Той посочи към една от антикварните книжарници на отсрещната страна на улицата. — Стига да не ви затруднява.

— Да тръгваме.

Обичам антикварните книжарници, но винаги се чувствам виновна, когато влизам в тях. Сякаш изневерявам. В крайна сметка, непрекъснато работех с ярки, шумолящи книги. Можех да намеря преиздания на почти всичко, което поискам, при това съвсем ново. Виждаше ми се нередно да изпитвам толкова всепоглъщащо удоволствие от старите книги, от миризмата на прашна и овехтяла стара хартия. Подобна колекция на знанието, някои от които доста стари, винаги ми напомняха за далечното минало и местата, които бях видяла, което пък предизвикваше у мен носталгия. Тези емоции ме караха да се чувствам едновременно и стара, и млада. Книгите бяха остарели, а аз — не.