Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 30

Нямаше как да не се засмея въпреки мрачната атмосфера. Като всички нас, денем Хю упражняваше професия, която нямаше нищо общо със злото и хаоса. В неговия случай границата между заниманията му бе съвсем тънка — Хю беше пластичен хирург.

— Не мога да се меря с това.

— Не е вярно. Науката не може да изкопира гърдите ти.

— Ласкателство от истински познавач. Е, забавлявай се.

— Ще се забавлявам. Пази си гърба, сладуранке.

— Ти също.

Той лепна на челото ми бърза целувка и излезе. Най-после останах сама, втренчих се във вратата и се зачудих какво означава всичко това. Реших, че предупрежденията на Джером навярно са пресилени. Както Хю отбеляза, никой никога не беше чувал за ловци на сукуби и импове.

Все пак, преди да си легна, пуснах резето и сложих веригата на вратата. Може да съм безсмъртна, но не съм безразсъдна. Е, или поне когато е важно.

Глава 6

На следващия ден се събудих, решена да се срещна с Ерик и да изтръгна от него истината за ловците на вампири. После, докато си миех зъбите, се сетих за вчерашната криза — Сет Мортенсен.

Като ругаех, за което богохулство си спечелих неодобрителния поглед на Обри, приключих сутрешния си тоалет. Не можеше да се каже колко време ще отнеме обиколката. Навярно щеше да ми се наложи да чакам до утре, за да се видя с Ерик, а дотогава ловецът на вампири можеше отново да удари.

Тръгнах към „Емералд Сити“ облечена с най-непривлекателните дрехи, които успях да изнамеря — дънки и поло, а косата ми бе строго прибрана отзад. Докато чаках Сет в кафенето, към мен се приближи Пейдж, цялата разцъфнала в усмивка.

— Докато се разхождате ще бъде добре да му покажеш „Фостърс“ и „Пъгит Саунд Букс“ — каза ми заговорнически тя.

Все още сънена, отпих глътка от мокачиното, което Брус току-що ми бе направил, и се опитах да схвана логиката и. „Фостърс“ и „Пъгит Саунд Букс“ ни бяха конкуренти, макар и не най-големите.

— Но тези книжарници затъват.

— Именно — усмихна се тя и разкри снежнобелите си зъби. — Покажи му ги и той ще се убеди, че ние сме най-доброто място, където да пише.

Загледах я, завладяна от чувството, че отново не съм в час. Може би просто все още бях разконцентрирана от историята с Дуейн. Не всеки ден се случва на някого да му отнемат безсмъртието.

— Защо… би писал тук?

— Защото обича да взема лаптопа си и да пише из кафенетата.

— Да, но той живее в Чикаго.

Пейдж поклати глава:

— Вече не. Къде се беше отнесла вчера? Мести се тук, за да е близо до семейството си.

Помнех, че Сет спомена брат си, но тогава бях прекалено завладяна от собственото си унижение, за да обърна внимание.

— Кога?

— Доколкото зная, веднага. Ето защо сме последната спирка от обиколката му. Засега е отседнал при брат си, но смята скоро да си намери жилище. — Тя се наведе към мен и очите й хищно проблеснаха: — Джорджина, ако известен автор редовно си прекарва времето при нас, ще бъде добре за имиджа ни.

Честно казано, основното ми безпокойство не беше къде ще пише Сет. Дълбоко ме потресе, че той няма скоро да замине за друга часова зона, където да ме забрави и всеки от нас да продължи живота си, а щях да го срещам всеки ден, в буквалния смисъл, стига да се изпълнеше желанието на Пейдж.