Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 29

Облегнахме се на плота и той изпитателно ме погледна от внушителната си височина:

— Защо? Мислиш ли, че Джером ни лъже?

— Да, така мисля.

Последва нова пауза.

— Разкажи ми.

— Джером ми каза да внимавам, защото може да ме сбъркат с вампир.

— И на мен каза същото.

— Но Питър твърди, че ловците на вампири не могат да ни убиват.

— Случвало ли ти се е някога да пронижат сърцето ти с кол? Може и да не те убие, но се хващам на бас, че няма да ти хареса.

— Съгласна съм. Но Джером твърди, че ловците на вампири откриват вампирите, като следят плячката им. Това са глупости. Коди и Питър са изключение. Знаеш как е при повечето вампири — те не си прекарват времето заедно. Следенето на един няма да заведе ловците при друг.

— Да, но е заявил също, че ловецът е новак.

— Джером не каза това. Това е теорията на Питър, основаваща се на кола.

Хю успокоително изръмжа:

— Добре. Според теб какво става?

— Не знам. Знам само, че всяка от тези истории противоречи на другата. И изглежда Картър също е замесен, сякаш е посветен в някаква тайна заедно с Джером. Защо въобще се е загрижил? Формално погледнато, от неговата страна би трябвало да са доволни, когато някой избива нашите хора.

— Той е ангел. Нима от него не се очаква да обича всички, дори и прокълнатите? Особено когато въпросните прокълнати са му и другари по чашка.

— Не зная. Тук има нещо много повече отколкото ни казват… а и Джером беше изключително настоятелен, че трябва да внимавам. А явно и ти също.

Хю остана няколко минути мълчалив и накрая каза:

— Ти си красиво момиче, Джорджина.

Подскочих. Дотук със сериозния разговор.

— Да не си пийнал повечко от онази бира?

— Обаче забравям — продължи той, пренебрегвайки въпроса ми, — че си и умна. Имам си толкова много работа с празноглави жени, домакини от предградията, искащи по-гладка кожа и по-големи гърди, незаинтересовани от нищо друго, освен от външния си вид. Толкова е лесно да падна в капана на стереотипите и да забравя, че освен красиво лице имаш и мозък. Ти виждаш нещата по-различно от нас и струва ми се по-ясно. Имаш по-всеобхватно мислене. Без да те обиждам, но вероятно е заради възрастта ти.

— Пил си прекалено много. Освен това не съм достатъчно умна, за да разбера какво премълчава Джером, освен ако няма… Нали всъщност няма ловци на сукуби и импове?

— Чувала ли си някога за такива?

— Не.

— Нито пък аз. Но съм чувал за ловци на вампири, без това да е свързано с попкултурата. — Хю извади цигарите си, но се отказа, щом си спомни, че не обичам да се пуши в апартамента ми. — Не мисля, че скоро някой ще прободе някого от нас с кол, ако това те тревожи.

— Но си съгласен, че сме оставени да се лутаме в тъмното?

— Какво друго очакваш от Джером?

— Мисля… мисля да отида да се видя с Ерик.

— Жив ли е още?

— Доколкото зная, да.

— Добра идея. Той знае за нас повече, отколкото ние самите.

— Ще ти съобщя, ако открия нещо.

— Недей. Предпочитам да не научавам.

— Добре. Какво смяташ да правиш сега?

— Трябва да поработя извънредно с една от новите секретарки, ако схващаш какво имам предвид. — Той се позасмя, смея да кажа, палаво, по имповски. — На двайсет години, с гърди, които не са подвластни на гравитацията, а аз разбирам от тези неща. Участвах в напомпването им.