Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 134

Той ми отправи тъжна, безрадостна усмивка. Усмивка на човек, който вече е мъртъв.

— Никога няма да ти простя.

— Моля те…

— Ти беше моят живот, Лета… но вече не си. Не си. Вече нямам живот.

Той си тръгна и макар че сърцето ми се късаше, въздъхнах с облекчение, когато видях, че се отдалечава от скалата. Седнах на мястото му, свих коленете си и зарових лице в тях. Почти ми се искаше да съм мъртва.

— Знаеш ли, той ще се върне — внезапно се обади някой зад мен. — Изкушението е прекалено силно. Следващия път може и да скочи.

Слисана, вдигнах глава. Не бях чула никого да се приближава. Не познавах мъжа, който стоеше там — бе странник в град, където всеки познава всеки. Беше строен и спретнат, облечен в много по-елегантни дрехи от тези, които бях виждала да се носят.

— Кой си ти?

— Наричат ме Нифон — отвърна той с лек поклон. — А ти си Лета, дъщеря на Мартинес и бивша съпруга на Кириакос.

— Аз все още съм негова съпруга.

— Но не за дълго.

Извърнах лице:

— Какво искаш?

— Искам да ти помогна, Лета. Искам да ти помогна да се измъкнеш от кашата, в която си се забъркала.

— Никой не може да ми помогне. Не и ако не си в състояние да промениш миналото.

— Не. Никой не може да промени миналото. Но мога да накарам хората да забравят.

Бавно се обърнах към него, забелязвайки блестящите му очи и изтънчените му маниери.

— Не се шегувай. Не съм в настроение за това.

— Уверявам те, че съм напълно сериозен.

Вгледах се в него и внезапно по някакъв начин разбрах, че казва истината, колкото и невъзможна да изглеждаше тя. По-късно научих, че Нифон е имп, но в онзи момент просто почувствах странната атмосфера около него; шепотът на сила, която обещаваше, че той наистина би могъл да изпълни казаното.

— Как?

Очите му проблеснаха — не по-различно от очите на Хю, малко преди да сключи голяма сделка.

— Да се изтрие от нечия памет това, което си направила, е немалък подвиг. Има си цена.

— Можеш ли да накараш и мен да забравя?

— Не. Но мога да го направя с всички останали. Със семейството ти, с приятелите ти, с целия град. С него.

— Не знам… Не мисля, че ще мога да се върна при тях. Дори и да не си спомнят, аз ще помня. Така няма да мога да погледна Кириакос в очите. Освен ако… — поколебах се, като се чудех дали нямаше да е най-добре, ако никога повече не ги видя. — Можеш ли да ги накараш да забравят и мен? Да направиш така, сякаш никога не съм се раждала?

Нифон рязко и развълнувано въздъхна.

— Да… да. Но за услуга като тази цената е по-висока.

Тогава той ми обясни какво трябва да дам в замяна, за да ме изтрие напълно от спомените на тези, които ме познаваха. Душата ми бе изтъргувана. Щях да я нося, докато ходя по земята, но тя, така да се каже, щеше да е под наем. Това бе цената на всяко пъклено споразумение. Но адът поиска от мен още — вечна служба за унищожаването на душите. Щях да прекарам остатъка от дните си, като съблазнявам мъжете и изпълнявам фантазиите им, но за своя собствена изгода и в полза на онези, на които служех. В такава орис имаше ирония, като се има предвид как бях стигнала дотук.