Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 173

- Тук няма друг със синя кръв - рече Перин. Главата му бе превързана с окървавен плат. - Никой друг не знае как да управлява.

- Но Емъри планираше република - каза им Ариста. - Самоизбрано правителство, като в Делгос. Това беше мечтата му - причината, поради която се би; причината, заради която умря.

- Но ние не знаем как да сторим това - каза доктор Герънд. - Нуждаем се от опит, а вие го имате.

- Прав е - заговори Перин. - Може би след няколко месеца бихме могли да проведем избори, но сър Бректън и армията му са все още на път. Трябва да действаме. Нуждаем се от типа водачество, което ни спечели града - иначе пак ще го изгубим.

Ариста въздъхна и погледна към Ейдриън, седнал близо до прозореца. В качеството си на командир на националистическата армия, той също бе поканен.

- Какво мислиш? - попита го тя.

- Не съм политик.

- Не те карам да бъдеш. Просто искам да зная какво мислиш.

- Ройс веднъж ми каза, че двама души могат да спорят за едно и също, като едновременно са прави. Сметнах го за луд, ала вече не съм особено сигурен, защото смятам, че сега и двете страни казват истината. В мига, в който станете кралица, ще разрушите възможността кралството да стане свободната република, визирана от Емъри. Ала ако някой не застане начело - и то бързо - тази надежда ще угасне и без друго. Така че са прави. Вие сте външен човек, нямате пристрастия - ще бъдете справедлива. И вече всички ви обичат.

- Не ме обичат. Дори не ме познават.

- Те смятат друго. И ви се доверяват. Давате насоки и хората слушат. Точно това е нужно в момента.

- Не мога да бъда кралица. Емъри искаше република, това и ще бъде. Можете да ме назначите за временен кмет на Ратибор и стюард на кралството. Ще управлявам само до установяването на правителство, след което ще се оттегля и върна в Меленгар - тя кимна по-скоро на себе си, отколкото на тях. -Да, така ще мога да съм сигурна, че нещата ще станат.

Присъстващите замърмориха одобрително. След като обсъди още няколко въпроса, съветът излезе на площада, оставяйки Ариста и Ейдриън сами. Навън шумът на тълпата утихна, след което се разнесоха овации.

- Доста сте популярна, Ваше Височество - каза й Ейдриън.

- Твърде популярна. Искат да ми издигнат статуя.

- Чух. Възнамеряват да я издигнат на западния площад, вдигнала меч.

- Не всичко е свършило. Бректън е почти тук, а дори не знаем дали Ройс е стигнал. Ами ако не е успял? А ако е стигнал, а Олрик не го е послушал? Може да не смята за възможно завземането на Ратибор и да откаже да излага кралството на риск. Трябва да сме сигурни.

- Искате аз да отида?

- Не - отвърна тя. - Искам те тук. Нуждая се от теб тук. Но ако Бректън ни обсади, рано или късно ще паднем, тогава ще е прекалено късно за теб. Единствената ни надежда е силите на Олрик да отклонят вниманието на Бректън.

Той кимна и ръката му се заигра с медальона.

- Предполагам за известно време е без значение къде ще бъда.

- Какво имаш предвид?

- Есрахаддон беше в лагера на Гаунт. Помага на националистите.

- Каза ли му за наследника?

Ейдриън кимна: