Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 171

Тя кимна. Медальонът на Ейдриън проблесна на слънцето и привлече вниманието й.

- Откъде имаш това? - посочи Миранда.

- От баща ми.

- Баща ти? Наистина ли? По-големият ми брат има същия.

Сърцето на Ейдриън подскочи.

- Брат ти има същия медальон?

Тя кимна.

Ейдриън огледа площада, внезапно разтревожен.

- Той...

Тя помисли за миг.

- Не мисля така - каза Миранда. - Сърцето ми подсказва, че е още жив. Ейдриън се опитваше да обуздае пощурелите си мисли.

- На колко години е брат ти?

- Трябва да е около четиридесетте, предполагам.

- Предполгаш?

Тя кимна:

- Никога не сме празнували рождения му ден, което винаги беше малко странно. Майка ми го осинови. Тя е акуширала при раждането му и... Нещата не са се развили особено добре. Мама пазеше амулет точно като твоя и му го даде като наследство в деня, в който той напусна дома.

- Какво искаш да кажеш с това, че не се развили добре? - поинтересува се Ейдриън.

- Родилката умряла. Случват се такива неща, знаеш. Майки непрекъснато умират при раждане. Не е толкова необичайно. Случва се. Трябва да потърсим още ранени...

- Лъжеш - изстреля Ейдриън.

Тя започна да се изправя, но той я хвана за ръката.

- Това е много важно. Трябва да ми кажеш всичко, което знаеш за нощта, в която е бил роден брат ти.

Тя се поколеба, ала Ейдриън я държеше здраво.

- Вината не беше нейна. Не е имало какво да стори. Всички са били мъртви. Била е изплашена. Кой не би бил!

- Всичко е наред. Не обвинявам майка ти в нищо. Просто искам да зная какво се е случило - той вдигна амулета си. - Това принадлежеше на баща ми. Той е бил там онази нощ.

- Но... - видя в очите й да проблясва разбиране. - Окървавеният мечоносец?

- Да - кимна Ейдриън. - Майка тд още ли живее в града? Мога ли да говоря с нея?

- Почина преди няколко години.

- Знаеш ли какво се е случило? Трябва да зная, много е важно.

Тя се огледа. Когато се убеди, че никой не би могъл да я чуе, каза:

- Една нощ при майка ми дошъл свещеник, търсещ акушерка. Отвел я в страноприемница, където жена раждала. Докато майка ми израждала бебето, на улицата се разразила битка. Мама тъкмо била акуширала първото дете...

- Първо дете?

Миранда кимна.

- Видяла, че и друго е на път, ала тогава в стаята нахлули мъже в черни одежди. Мама се скрила в гардероба. Съпругът се борил, ала те убили жена му, детето и още един мъж, който се притекъл на помощ. Бащата свалил медальона си - като този, който сега носиш - и го положил на врата на мъртвото бебе. Откъм улицата все още долитали звуците на бой и съпругът изтичал от стаята.

Мама била ужасена. Навсякъде имало кръв, а бедната жена и детето й... Ала събрала кураж да излезе от гардероба. Спомнила си за второто дете, което щяло да умре, ако не направела нещо. Взела нож и го изродила.

От прозореца видяла съпругът да умира, улицата била обсипана с дузина тела. Подгизнал от кръв мечоносец съсичал всички наред. Не знаела какво се случва. Била много изплашена и убедена, че той ще убие и нея. Държейки второто дете, взела медальона от мъртвото бебе и избягала. Престорила се, че бебето е нейно и никога не казала никому за случилото се - освен в предсмъртната си нощ, когато разкри на мен.