Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 172

- Защо е взела медальона?

- Каза, че го направила, защото бащата искал да го остави на детето си.

- Но ти не вярваш в това?

Тя сви рамене.

- Погледни го - посочи към амулета му. - Направено е от сребро. Майка ми беше много бедна. Ала не го продаде. Накрая му го даде.

- Как се казва брат ти?

Въпросът изглежда я изненада.

- Мислех, че знаеш. Ти беше с националистите, нали?

- Какво общо има...

- Брат ми е водач на националистическата армия.

- О - надеждите на Ейдриън изчезнаха. - Брат ти е командир Паркър?

- Не, казвам се Миранда Гаунт. Дигън е.

Не се беше била, не беше ранена, ала Ариста се чувстваше раздробена. Седеше в довчерашния кабинет на вицекраля. Огромна, претруфена стая, в която бе струпано всичко, оцеляло от пожара в стария кралски дворец. Бе се спуснала нощ, обявила края на най-дългия ден, който някога си спомняше. Спомените от утрото вече бяха отдалечени, случили се преди година, в някой друг живот.

Навън проблясваха огньовете, запалени на площада, където Емъри бе осъден да умре. Той наистина бе умрял, ала мечтата му бе оцеляла, обещанието му се бе изпълнило. Чуваше гражданите на Ратибор да пеят, виждаше сенките им да танцуват. Вдигаха халби в памет на Емъри и празнуваха победата с агнета на шиш. Събиране, определено по-различно от планираното от шерифа.

Ариста седеше в компанията на дузина люде с угрижени лица.

- Настояваме вие да поемете короната на Ренидд - повтаряше доктор Герънд, надвиквайки останалите.

- Съгласен съм - рече Перин. След битката едрият бакалин, определен да води левия фланг, и понесъл много рани, бе станал легендарна фигура. Бе се намерил сред членовете на градския съвет, сформиран от най-висшестоящите оцелели граждани.

Няколко други глави кимнаха. Тя не ги познаваше, ала предположи, че притежават големи ферми йли са търговци - всички бяха от простолюдието. Никой от старите благородници не бе останал след имперския преврат, а сега всички империалисти бяха мъртви или затворени. Вицекрал Андроус, свален от длъжност, се намираше в килия, заедно с предалите се стражници. Редица други, сред които и спорилият с Емъри Лейвън, очакваха да бъдат изправени на съд за престъпления срещу гражданите.

След края на битката Ариста бе помогнала за организацията на грижата за ранените. Хората непрекъснато се връщаха при нея с питания за инструкции. Бе ги насочила да погребат телата на онези без близки извън града. Монсеньор Бартоломю отслужи кратка церемония.

Ранените и умиращите изпълваха оръжейната. Импровизирани болници бяха организирани в плевнята на Дънлапови и „Гнома“. Много от хората доброволно предложиха домовете си, особено онези, чиито легла наскоро се бяха опразнили. Тогава бе възникнал въпросът, какво да бъде сторено с вицекраля и останалите имперски подръжници; сетне и други проблеми. Ариста предложи да бъде сформиран съвет. Така и сториха. Първото им официално дело бе да я призоват в кабинета на вицекраля.

Решението бе единодушно. Съветът бе гласувал да избере Ариста за кралица на Ренидд.