Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 188

- Можем да го открием с проста магия за местоположение.

- Игричките ти не ме интересуват. Чака ме град.

- Трябва да направим магията незабавно. Можем да я сторим тук и сега. Имам представа къде е, но времето ни притиска и не мога да си позволя да тръгна в грешната посока. Разчисти бюрото си и да започваме.

- Нямам намерение да върша нищо от сорта.

- Ариста, знаеш, че не мога да направя това сам. Трябва ми помощта ти.

Принцесата го прониза с поглед:

- Трябваше да помислиш за това преди да организираш убийството на баща ми. Ако има нещо, което трябва да сторя, то е, да поръчам екзекуцията ти.

- Не разбираш. Важно е. Хиляди животи са заложени на карта. Това е повече от твоята загуба. Много по-сериозно от загубата на стотица крале и хиляда бащи. Не си единствената, която страда. Нима мислиш, че съм се наслаждавал на хилядолетния престой в тъмница? Да, използвах теб и баща ти да избягам. Нуждата ме мотивира - защитаваното от мен е много по-важно от всеки друг индивид. Сега прекрати тези глупотевини. Времето ни изтича.

- Толкова съм щастлива да не съм ти от полза - тя се подсмихна. - Не мога да върна обратно баща си, нито да те убия. Ти няма да позволиш да бъдеш заловен повторно. Това е истински подарък, възможността да ти се отплатя за онова, което ми отне.

Есрахаддон въздъхна и поклати глава:

- Не ме мразиш, Ариста. Вината е тази, която те разяжда. Знанието, че за смъртта на баща си си отговорна, колкото и мен. Ала църквата е отговорна за всичко, организирайки бягството ми, което евентуално да посочи наследника. Въведоха те в Гутария с пълното знание, че аз ще те използвам.

- Изчезвай! - Ариста скочи на крака с почервеняло лице. - Орин! Охрана!

Писарят успя да открехне вратата и надникна, ала бърз поглед от страна на

Есрахаддон отново я затвори.

- Ще доведа помощ, Ваше Височество - долетя иззад вратата гласът на Орин.

- Трябва да си простиш, Ариста.

- Изчезвай! - изкрещя принцесата. Замахна с ръка и вратата се отвори рязко, едва не изхвърчайки от пантите си.

Есрахаддон се изправи и пое към вратата, добавяйки:

- Трябва да осъзнаеш, че си толкова отговорна за смъртта на баща си, колкото и аз.

Ариста затръшна вратата след него и опря гръб на нея. Вината не беше моя! - искаше да изкрещи, макар и да знаеше, че това ще е лъжа. В годините след смъртта му се бе крила от истината, ала вече не можеше да го прави. Колкото и трудно да беше признанието, Есрахаддон беше прав.

следва продължение...