Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 170

- Градът е ваш, Ваше Височество - рече той.

Тя хвърли меча на Емъри, обви ръце около врата му и заплака.

ГЛАВА 17

ДИГЪН ГАУНТ

Дъждът спря. Слънцето, тъй дълго държано в сянка, отново се възцари на яркосиньото небе. Не му отне много време да напече отново.

Ейдриън вървеше сред окаляните тела, търсейки оцелели. Отвсякъде долитаха приглушените хленчове на съпруги, майки, бащи и синове. Семейства извличаха близките си от кървестата пихтия и ги отнасяха у дома, където да ги умият и погребат. Ейдриън се вцепени, виждайки доктор Герънд да затваря празните очи на Карат. Недалеч Адам се бе облегнал на стената на оръжейната. Изглеждаше като че просто минаваше оттам и бе поспрял да отдъхне.

- Насам!

Забеляза жена с дълга руса коса да го вика. Ейдриън бързо отиде при нея. Тя бе приклекнала над тялото на имперски войник.

- Още е жив - рече тя. - Помогни ми да го извлечем. Не мога да повярвам, че никои не го е видял.

- О, сигурен съм, че са го видели - отвърна боецът, плъзвайки ръка под коленете и гърба на войника.

Положи мъжа на верандата на търговеца на сребро. Жената изтича до кладенеца да донесе прясна вода.

Ейдриън свали окървавената си риза.

- Ето - каза той, подавайки я на жената.

- Благодаря ти - отвърна тя. Взе плата и започна да го напоява в кофата. - И нямаш нищо против, че използвам това да помогна на имперски стражник?

- Баща ми ме научи, че човек е враг, само докато падне.

Тя кимна:

- Баща ти звучи като мъдрец - изстиска плата и започна да почиства лицето и гръдта на войника, дирейки раната.

- Беше. Впрочем аз съм Ейдриън.

- Миранда - отвърна тя. - Приятно ми е да се запознаем. Благодаря ти, че ни спаси. Предполагам националистите са надвили лорд Дърмонт?

Ейдриън кимна:

- Нямаше кой знае каква битка. Сварихме ги да спят.

Сваляйки ризницата на войника и разкъсвайки туниката му, тя обърса кожата и откри дупка, от която се процеждаше кръв.

- Надявам се ризата не ти е особено скъпа - каза тя на Ейдриън, разкъсвайки въпросната на две. Едната половина използва за превръзка, а другата пристегна около кръста на мъжа. - Дано това да спре кървенето. Няколко шева също биха били от полза, но се съмнявам, че точно сега ще се намери игла за него.

Ейдриън огледа мъжа.

- Струва ми се, че ще оцелее, благодарение на теб.

Това извика лека усмивка на устните й. Тя потопи окървавените си ръце в кофата и наплиска лице. Хвърляйки поглед към площада, жената промърмори:

- Толкова много мъртви.

Боецът кимна.

Очите й попаднаха на Карат; тя затули уста и рече просълзено:

- Той ни беше от такава полза. Някой каза, че бил крадец, ала днес той беше герой. Кой би си помислил, че и крадците ще помогнат. Видях лидерът им, Гланц, да прострелва шерифа.

Ейдриън се усмихна:

- Ако го попиташ, ще ти каже, че грешиш.

- Крадци със сърца, кой би си помислил? - рече тя.

- Аз не бих бил тъй краен.

- Нима? Тогава къде са лешоядите?

Ейдриън погледна към небето, сетне, осъзнал глупостта си, поклати глава.

- Имаш предвид обирджиите? - огледа се. - Права си. Изобщо не бях обърнал внимание.