Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 169

Долетя вик, сетне с рев гарнизонът изтегли мечове и се впусна в атака. Ариста почувства вибрациите на приближаващите се редици. Войниците ревяха като зверове, лицата им бяха подивели. Удариха средата на въстаническата линия. Емъри и Пул бяха мъртви, тактиката бе забравена.

Тя чу викове, писъци, стърженето на сблъскан метал, тътнежа по дървените щитове. Войниците пристъпиха напред и линията бе разкъсана. Перин трябваше да поведе левия фланг в обгръщаща маневра. Той лежеше в калта, с окървавено лице. Неговият отряд бе откъснат от останалите. Главната линия също се разпръсна. Мъжете се сражаваха насред вихрушка от строшени щитове, кръв и телесни части.

Ариста остана на мястото си, където се бе строполила. Усети как някой я дърпа за ръката, повдигна очи и видя русата жена.

- Станете! Ще ви убият! - тя грабна принцесата за китката и я вдигна на крака. Навсякъде около им се носеше ръмжене, писъци, викове. Плискаха се кал и кръв.

Стискащата китката й ръка я повлече назад. Мислейки за лежащия в калта Емъри, принцесата се опита да се отскубне.

- Не - изстреля жената и отново я дръпна. - Луда ли сте?

Ариста се остави да бъде извлечена до вратата на оръжейната, ала на прага се възпротиви и остана да гледа битката.

Уменията и опитът на войниците бързо надделяха над гражданите. Хората на Ратибор бяха притиснати към стените на сградите. Локвите бяха потъмнели от кръв, всяка риза и лице аленееха. Навсякъде имаше отсечени крайници и тела.. Мъртъвци с отворени, безжизнени очи - и такива, които се гърчеха от болка.

- Ще загубим - промълви Ариста. - Аз сторих това.

Свещарят, висок, строен мъж с къдрава коса, захвърли оръжията си и се опита да побегне. Ариста гледаше как шест инча стомана потънаха в стомаха му. Дори не знаеше името му. Строшиха главата на млад зидар на име Уолтър. Друг мъж, когото не познаваше, загуби ръката си.

Принцесата все още стискаше меча на Емъри, а с другата ръка се държеше за прага. Светът се въртеше около нея. Гадеше й се. Не можеше да помръдне или да откъсне очи от клането. Всички щяха да умрат по нейна вина.

- Аз докарах гибелта на всички ни.

- Или може би не - жената насочи вниманието на Ариста към другия край на площада. - Вижте!

Принцесата зърна вихрено движение откъм улица Кралска и чу тропота на копита. Фигури изникнаха в дъжда. С викове конници изскочиха на площада. Един вееше националистки флаг, ала най-първият размахваше огромен меч и тя го разпозна моментално.

Вдигайки вълни от кал, Ейдриън прекоси площада. Поведе хората си към най-гъстите вражи редици. Войниците чуха рева и се обърнаха. Начело на връхлитащата група конници Ейдриън размахваше огромното острие като някой демон. Посече ги с лекота. Гарнизонът удари на бяг. Откривайки, че няма къде да избягат, империалистите хвърлиха оръжия и замолиха за милост.

Забелязвайки Ариста, Ейдриън скочи от коня и изтича при нея. Принцесата едва дишаше, силите я напуснаха. Треперейки, тя падна на колене. Ейдриън я прегърна и й помогна да се изправи.