Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 168

Бяха прекосили повече от половината поле, когато най-сетне можаха да видят ясно имперския лагер. Бели шатри се издигаха в идеални редици, конете бяха заградени, войници не се виждаха.

- Къде са?

- Още е много рано - рече магьосникът. - При такъв дъжд никой не обича да става. Много по-лесно е да се стои в леглото.

- Но къде са часовоите?

Ейдриън удивено гледаше как хаотичната пехотинска тълпа прекоси калта и приближи лагера, оформяйки сносни редици. Видя главите на капитаните си. Все още нямаше и следа от врага.

- Някога забелязал ли си - заговори Есрахаддон, - че дъждът понякога има музикални характеристики? Как барабани по покрива? Винаги е по-лесно да се спи в дъждовна нощ. Има нещо вълшебно в звука на течащата вода, много отпускащо, много успокояващо.

- Какво си направил?

Чародеят се усмихна.

- Слабо заклинание. Без ръце е много трудно да върша приложна магия, но...

Чуха вик. Отметна се платнище, сетне друго. Разнесоха се още викове, загърмя камбана.

- Ето, видя ли? - въздъхна Есрахаддон. - Казах ти. Лесно се разпада.

- Но вече ги спипахме - удивено каза Ейдриън. - Хванахме ги да спят. Бентли, зеленият флаг. Свири настъпление! Свири настъпление!

Шериф Вигън се намръщи към Ариста. Зад нея мъжете вдигнаха оръжията си и отново се подредиха.

- Казах ви да положите оръжие и да се махнете - изкрещя шерифът. -Само неколцина от вас ще бъдат сложени в дъските, а водачите ви ще бъдат екзекутирани. Първият вече падна. Нима ще застанете зад една жена? Ще си хвърлите живота заради нея?

Никой не помръдна. Единствените звуци идваха от дъжда и от коня на шерифа.

- Много добре - каза той. - Ще екзекутирам главните подстрекатели един по един, щом се налага.

Шерифът обърна глава и още веднъж заплашително вдигна ръка.

Принцесата не помръдна.

Стоеше неподвижно, вдигнала меча на Емъри високо над главата си, кръвта му обагрила роклята й, природните стихии брулещи лицето й. Взираше се предизвикателно в шерифа.

Изстрел на арбалет.

Приглушен удар.

Кръв оплиска лицето на Ариста, ала болка нямаше. Шериф Вигън се строполи в калта. Гланц стоеше на прага на ковачницата с празен арбалет в ръце.

Ренкин Пул грабна рамото на Ариста и я дръпна назад. Загубвайки равновесие, тя падна. Той застана над нея с вдигнат щит. Миг по-късно прозвуча друг изстрел и щитът му се раздроби на късчета. Болтът се заби в гърдите му. Посипаха я кръв и парчета дърво.

Трети изстрел, този път дело на Адам. Тренчън изпищя - стрелата уцели бедрото му и продължи, ранявайки и коня. Животното се строполи, притискайки ранения крак на Тренчън. Още един изстрел, още един - Ариста видя, че русокосата жена се бе възползвала от затишието и бе раздала арбалети.

Капитанът на гарнизона пое командването. В отговор на вика му имперските стрелци изстреляха залп стрели към въстаниците. Редиците проредяха.

- Огън! - изкрещя Адам и бунтовниците отвърнаха, поваляйки неколцина войници. - Стегнете редиците! Не оставяйте празнини!