Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 167

Бентли и още трима младежи, понесли цветни флагове, се появиха зад тях.

- Капитаните са готови, сър.

- Да тръгваме - каза им Ейдриън и поведе коня си надолу към малкия кавалерийски контингент. Ездачите изглеждаха дори още по-несръчни от пехотинците. Нямаха брони и носеха дрипави, наквасени плащове. С изключение на копията, които държаха в скутовете си, изглеждаха като избягали затворници или вагабонти.

- Вдигни копията! - извика Ейдриън. - Дръж формация, след мен.

Обърна се към Бентли.

- Развей синия флаг.

Бентли заразмахва указаното знаме, докато сигналът не бе повторен в отговор. Армията бавно пое напред. Войските никога не се движеха със скорост, която да е по вкуса на Ейдриън. Когато нападаха, му се струваше, че кретат агонизиращо бавно. Ала когато той бе сред защитниците, враговете се приближаваха неестествено бързо. Потупа врата на коня си, който беше по-едър и по-буен от Мили. Ейдриън обичаше да опознава животното си преди битка. Двамата трябваше да работят като екип, а дори не знаеше името му.

Ейдриън яздеше начело, от двете му страни бяха Есрахаддон (отдясно) и Бентли (отляво). Започнаха да се спускат към подгизналото поле. Насочи кавалерията си надясно, поемайки към града, яздейки по края, отбягвайки средата на полето, която остави за пехотинците си. Щеше да остане нависоко и да наблюдава северния фланг на войската. Същевременно това му позволяваше да пресече опитите на империалистите за отстъпление към града. След като неговата рота зави, Ейдриън загледа как по-голямата част от копиеносците се отдели и започна да свива вляво, отправяйки се да охранява южния фланг. Размаханите опашки на конете им скоро изчезнаха в дъжда.

Последваха редиците на пехотата. Те прекосиха хълма, бутайки се един в друг, някои все още приготвяйки шлемове и щитове. Редиците бяха неравни и разпръснати, а когато навлязоха сред калта, изчезнаха и последните следи от ред. Превърнаха се в тълпа. Поне бяха тихи. Зачуди се дали не е защото повечето от тях още спяха.

Ейдриън усети как стомахът му се свива.

Това няма да се развие добре. Само да имах повече време да ги подготвя, както трябва, поне щяха да приличат на войници.

Победата или поражението често зависеше от впечатленията, породени в главите на противниците преди сблъсъка. Подобно на побойници, отправящи заплахи в кръчма, беше игра на заплахи. Игра, която националистите не владееха.

Как изобщо са печелили битка? Как са завзели Вернес и Килнар?

В невъзможност да види ясно империалистките сили, той си ги представи изпънати в стегнати, прави редици, чакащи търпеливо, оставяйки неговите войници да се изтощят в калта. Очакваше стена от бляскави щитове, над която проблясват лъскави шлемове и остриетата на копия. Очакваше стотици стрелци, опъващи тетива. Лорд Дърмонт нямаше да прати рицарите. Всеки глупак щеше да види безсмислието от пускането им в калта. Обвити в тежките си метални брони, развели знамена върху копията си, рицарите вероятно чакаха сред дърветата или пък край стените на града. Щяха да останат скрити до най-подходящия момент. Това би направил Ейдриън. Тогава само Ейдриън и малката му група биха стояли на пътя им. Щеше да щурмува и да се надява, че останалите ще го последват.