Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 142
Майкъл Дж. Съливан
- Нека довърши. Ще видите.
Отново думите бяха твърде далечни.
Модина слушаше как вятърът разхвърля далечни листа. Лястовиците се върнаха и отново заиграха из въздуха. От двора долетяха стегнатите викове на войниците - смяна на караула. Почти бе забравила за разговора, когато под нея долетя рязко възклицание.
- Тур Дел Фур? Шегуваш се - удивено каза непознат глас.
Още мърморене.
- ... и както казах, това ще сложи край на Дигън Гаунт и националистите веднъж завинаги - върна се гласът на Салдур.
- Но на каква цена, Саули? - вметна друг глас, преди неясен, сега силен.
- Нямаме друг избор - заговори Етелред. - Националистите са се отправили на север към Ратибор. Трябва да бъдат спрени.
- Това е лудост! Не мога да повярвам, че изобщо говориш за това!
- Изговорили сме много повече приказки. Почти всичко е готово. Нали? -попита Салдур.
Модина напрегна слух, ала отговорът беше прекалено тих.
- Ще го пратим по вода, след като ни съобщят, че всичко е готово - обясни Салдур. Настъпи тишина, сетне отново заговори. - Смятам, че всички разбираме това.
- Не виждам причина да се колебаем още - рече Етелред. - Значи всички са съгласни?
Редица гласове изразиха одобрението си.
- Отлично. Мариус, трябва да напуснеш незабавно...
- Само още нещо...
Не бе чувала този глас преди. Той затихна, очевидно притежателят му се отдалечаваше от прозореца.
Гласът на Салдур се разнесе отново:
- Нима? Къде? Кажи незабавно!
Още приглушени реплики.
- По дяволите! Уверявам те, че ще ти бъде платено - каза Етелред.
- Ако ви е отвел до наследника, вече е безполезен. Не е ли така, Саули? Вие двамата с Гай се интересувате повече, но ако не възразявате, казвам да се отървем от него при първа възможност.
Нова пауза.
- Смятам, че Нифронската империя държи на думата си, не е ли така? -каза Салдур.
- Ти си истински магьосник, Мариус - заговори Етелред. - Трябвало е да се обърнем към теб много по-рано. Не съм почитател на Луис Гай и стражите изобщо, но изглежда, че решението да бъдеш нает, е било правилно.
Гласовете започнаха да заглъхват, докато не изчезнаха напълно.
Повечето от чутото не представляваше интерес за Модина - твърде много непознати имена р места. Имаше само смътна представа за понятията националист, роялист и империалист. Тур Дел Фур беше известен град - някъде на юг - бе чувала и друг път за него. Ала Дигън Гаунт беше просто име. Радваше се, че приказките свършиха. Предпочиташе тихите звуци на вятъра, дърветата и птиците. Те я отвеждаха в по-ранно време, на друго място. Гледайки към света от зирката си, осъзна, че й се иска да можеше да плаче.
ГЛАВА 14
Гил изпитваше известни затруднения с видимостта под проливния дъжд, обаче бе сигурен, че мъжът върви право към него. Посегна към висящия на хълбока му рог и съжали, че го бе сложил под дъждобрана. Тридесет смени не му се бе наложило да го ползва. Онзи продължаваше да крачи под дъжда - сам. Беше облечен в подгизнало наметало, с отметната качулка. Кичурите следваха плътно контурите на черепа му. Не носеше броня или щит, ала край колана му надничаха дръжките на два меча, а Гил забеляза и трети на гърба му. Мъжът крачеше спокойно из калта. Изглежда бе сам и трудно можеше да заплаши близо хилядата лагеруващи на хълма. Ако Гил вдигнеше тревога без да е нужно, щяха да го спукат от подигравки. Бе сигурен, че може да се справи с един човек.
