Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 144

- Да, сър, веднага!

- Гил!

- Да, сър! - отзова се повиканият.

- Да тръгваме. Закъснявам.

- Да, сър! - Гил отново го последва, свивайки объркано рамене при подминаването на сержанта.

Войската бе разположена на Бингъмския хълм, очевидно получил името си от фермера Бингъм, отглеждащ ечемик и ръж в ближните поля. Гил беше чул, че имало голяма гълчава, когато командир Гаунт уведомил Бингъм, че армията ще използва фермата му, а самият Гаунт ще направи от дома му своя главна квартира. Пасторалният дом със сламен покрив и дървени греди се бе оказал заобиколен от лагерно море. Някога растящите край алеята цветя бяха потъпкани от стотици ботуши. В плевнята се помещаваха офицерите, а конюшнята бе префасонирана в склад и таверна за по-висшестоящите. Навсякъде се издигаха палатки, стотици лагерни огньове бяха обгорили земята.

- Уведоми командир Паркър за присъствието ми - каза странникът на един от пазачите на верандата.

- А за кого да предам?

- Маршал лорд Блекуотър.

Постовият се поколеба за миг, сетне изчезна вътре. Появи се бързо и задържа вратата отворена.

- Благодаря ти, Гил. Свободен си - рече мъжът, пристъпвайки вътре.

- Ти ли си командир Паркър? - обърна се Ейдриън към едрия мъж пред себе си, облечен в р>са черна жилетка и изцапани бели бричове. Чип нос увенчаваше средата на физиономията му, от своя страна положена върху тлъста гуша.

Седеше пред грубовата дървена маса, отрупана със свещи, карти, депеши и димяща чиния яйца със сланина. Изправи се, вземайки салфетка от яката си и обърсвайки уста.

- Да, а вие сте маршал Блекуотър? Не бях уведомен за...

- Маршал лорд Блекуотър - поправи го Ейдриън с приятелска усмивка и му подаде писмата си.

Паркър пое пергамента, отвори го грубо и започна да чете.

Кривести дървени греди разделяха жълтеещите стени. По тях бяха наокачени съдове, чували, готварски принадлежности и нещо, което Ейдриън определи като меча и наметалото на командира. Кошници, кофи и стомни бяха струпани по ъглите. Подът имаше наклон, отвеждащ до камината.

След като прочете писмото, Паркър седна и отново затъкна салфетката в яката си.

- Не си наистина лорд, нали?

Ейдриън се поколеба за миг:

- Технически съм, поне за момента.

- А когато не си лорд, какъв си?

- Може да се каже, че съм наемник. С много неща съм се занимавал през годините.

- Защо й е на принцесата на Меленгар да ми праща наемник?

- Защото мога да спечеля битката.

- Какво те кара да мислиш, че аз не мога?

- Фактът, че все още си в тази ферма, вместо в града. Вероятно си много добър интендант, и със сигурност отличен счетоводител, ала войната е нещо повече от подреждане на цифри в колонки. Сега, когато Гаунт го няма, вероятно не си особено сигурен какво да предприемеш. Тук се намесвам аз. - Случайно притежавам солиден боен опит.

- Значи знаеш за изчезването на командир Гаунт.

Ейдриън не хареса тона му. Долавяше се нещо заплашително и сдържано. Все пак агресивността си оставаше най-добрата поли тика.

- Армията ви е тук с дни, не си предприел нито един набег срещу врага.