Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 141

Миризмите бяха истинска наслада. Духаше лек ветрец, донесъл аромата на конюшните. За нея това бе позната, дружелюбна миризма, успокояваща и мила. Прелитаха птици. Стрелнаха се две лястовици, акробатично преследващи се една друга. Имаха си гнездо в цепнатина над един от съседните прозорци.

Не знаеше колко дълго е стояла така. В един момент осъзна, че е сама. Вратата зад нея бе затворена, на раменете й бе наметнато одеяло. Дочу гласове под себе си.

- Обсъждахме това повече от достатъчно, Арчибалд. Случаят е приключен - гласът на Етелред долетя от прозорците под нея.

- Зная, че си разочарован - долетя бащинският глас на регент. Салдур. -Ала не бива да изпускаш от очи голямата картина. Това не е някакво хаотично плячкосване на земи. Строим империя.

- Два месеца начело на войската, а вече действа като врял и кипял генерал! - изсмя се Етелред.

Заговори друг глас, твърде тих или твърде далече от прозореца, за да бъде чут. Сетне чу този на графа:

- Завладях Глъстън и долината Рилан, подсигурявайки цял западен Уоррик. Смятам, че съм доказал уменията си.

- Умения? Позволи на маркиз Ланаклин да избяга в Меленгар, също така не успя да предпазиш нивите в Рилан, които бяха опожарени. Те щяха да осигурят прехраната на цялата имперска войска в идната година, но бяха загубени, защото ти беше твърде зает да превземаш празен замък.

- Не беше празен...

Имаше и още изречено, но гласовете бяха прекадено тихи.

- Маркизът го нямаше, с което изчезваше и единствената причина да завземаш замъка - прогърмя гласът на Етелред. Регентът сигурно стоеше най-близо до прозореца, защото него чуваше най- добре.

- Господа - намеси се Салдур, - минала работа. Трябва да насочим погледи към настоящето и бъдещето, в момента обединени в едно название -Гаунт.

Гласовете отново заговориха твърде тихо. Модина чуваше слугите, прекопаващи зеленчуковата градина.

- Съгласен съм - внезапно рече Етелред. - Още преди години трябваше да убием копелето.

- Успокой се, Ланис - избоботи Салдур. Модина не бе сигурна дали използва малкото име на Етелред или говори на някого, чийто глас бе прекадено далече. - Всичко с времето си. Знаехме, че националистите няма да се предадат без бой. Разбира се, нямахме си представа, че Гаунт ще ги поведе или че ще се окаже толкова умел пълководец. Сметнахме го за досаден анархист, самотен глас сред пустошта, като нашия дякон Томас. Превъплъщението му в опитен генерал беше - признавам - малко неочаквано. Ала нещата далеч не са излезли извън контрол.

- Какво означава това? - поинтересува се някой.

- Луис Гай бе достатъчно проницателен да ни намери човек, който ще разреши проблемите ни с Делгос и Гаунт. Днес ще ви запозная с него. Господа, позволете да ви представя Мерик Мариус - гласът му започна да затихва. - Той е забележителна личност... работил за тези... на...

Салдур се бе отдалечил прекадено от прозореца.

Настъпи дълга тишина, сетне Етелред заговори.